Рейчъл и Ейдън бяха намерили уютна маса в ъгъла на кварталната пицария „При Капели“. Зак и Мили седяха срещу тях.
— Е, какво мислиш? — попита сина си Рейчъл, когато той отхапа парче от американската пица.
— Вкусно е — отговори Зак, като избърса устата си с ръка. — Защо не ядем пица тук всеки ден?
— Хм, така няма да се налага да готвим — каза Рейчъл, като се пресегна да изтрие със салфетка следите от доматен сос, а синът й се отдръпна. — Но мисля, че ще ти омръзне.
— Никога няма да ми омръзне да излизам в Лондон — обади се Мили, подръпвайки едната си обица. След оживлението на партито у Лили момичето беше потънало в лошо настроение. — По-добре е, отколкото да съм погребана жива в Скипли.
Рейчъл вдигна вежди.
— Говоря сериозно — настоя Мили. — Знаеш ли, че можеш да обиколиш селото пеш за половин час? Цялото? Кейт и аз го направихме преди няколко дни. Засякохме времето. За да докажем, че наистина живеем в най-малкото, най-скучното място на света. Огледай се, мамо. В Лондон е толкова по-хубаво. Ники винаги се занимава с яки неща. Тук стават толкова интересни събития — Мили размаха ръка към прозореца, за да посочи потоците хора, които влизаха и излизаха от тай кафенето отсреща. — Ти не виждаш ли? Лори казва, че Лондон е най-добрият град в целия свят — настоя Мили.
— Така ли? — промълви Рейчъл.
— Да, и тя каза, че ако наистина искам да се занимавам с мода, трябва да дойда тук и да натрупам опит като стажантка.
— Ясно. — Рейчъл си спомни дочутия разговор за момчето в Скипли. — Ти често ли разговаряш с Лори, Мили?
— Да, понякога — отговори дъщеря й, като сви рамене. — Пишем си. С нея мога да си говоря. Тя не прилича на другите възрастни, интересува се от същите неща като мен. Ами, да, тя сякаш е по-млада. Забавна е. Не е като теб.
Рейчъл потърси подкрепа от Ейдън, но той беше зает да пише имейли на айфона си, вероятно информираше Саймън за развитието на нещата с мебелите. Забравената пица стоеше в чинията му недоядена.
— Хората тук умеят да се обличат — продължи Мили, като стрелна с очи групичка момичета, които се смееха и си бъбреха на съседната маса, наконтени с шалове и аксесоари, с безупречно направени коси и грим. — Не са като в Скипли, където няма друго, освен бутика на Дорис.
— Мили — процеди строго Рейчъл, — чух достатъчно. Ти не си даваш сметка какъв късмет имаш. Престани да се оплакваш и си дояж пицата.
— Благодаря за подкрепата — каза Рейчъл на мъжа си по пътя към дома. Мили и Зак вървяха десетина крачки пред тях.
— Какво? — попита Ейдън, като откъсна поглед от телефона си. — Каква подкрепа?
— Именно. Ти чу ли изобщо какво каза Мили вътре?
— Нещо за Скипли? — подхвърли Ейдън, все така разсеян. — Трябваше да кажа на Саймън за мебелите на Джей, изпратих му линк към неговия уебсайт, за да обмислим някакъв реалистичен срок.
— Тя мрази Скипли. И на всичкото отгоре явно ме мисли за най-скучната майка в света — която изобщо не може да се мери с Лори.
— Предполагам, че Лори доста младее, нали?
— Какво искаш да кажеш? — сопна се Рейчъл.
— Искам да кажа, че разбирам защо Мили се разбира добре с нея, възхищава й се и така нататък. Освен това ги свързва увлечението по модата.
Рейчъл не обърна внимание на думите му.
— Има някакво момче — каза тя, — в живота на Мили се е появил някой — чух я да споделя с Ники. Чудя се дали не се държи странно тъкмо заради това.
— Момче? — повтори Ейдън.
— Да. — Телефонът на Ейдън иззвъня в джоба му и той го извади, за да се обади. Рейчъл въздъхна.
— Здравей, Саймън — да, ти какво мислиш? Изпипани са до съвършенство. Мислех си, че ако им предложим няколко красиви мебели по поръчка, те ще преглътнат забавянето. Джей каза, че може да ги изработи доста бързо…
Подател: Millypede@gmail.com
Получател: Carter@yahoo.com
Здравей, Картър,
Мислих много върху това, което ми каза, и съжалявам, ако съм те обидила. Не си падам по никой от приятелите на Ники, честна дума! Май се държах глупаво, като ти написах онова съобщение. Трябваше да се досетя, че ти може да го изтълкуваш погрешно. Но аз не си мисля за никой друг, освен за теб. Ето номера на мобилния ми телефон: 07834 384 347.
Надявам се, че си добре.
На следващия ден, четвъртък, Рейчъл заля няколко лъжици зърнена закуска с половин чаша прясно мляко и приготви кана силно кафе. После включи радиото в кухнята и усили звука.