— Остават десет дни за пазаруване преди Коледа — бодро съобщи водещият. — Вие готови ли сте за празника? — Рейчъл си наля чаша кафе и седна до сина си. — А сега, за да се настроите, ще ви пусна една песен на Слейд…
— Ние кога ще се приберем вкъщи, мамо? — попита Зак, като загреба с лъжицата. Рейчъл знаеше, че трябваше да очаква този въпрос, но когато момчето я погледна с широко отворени очи, сърцето й се сви. — Вече е почти Коледа, нали?
Тя се замисли какво щяха да правят, ако бяха в Скипли — вече щяха да са купили коледната елха и щяха да я украсяват заедно, като истинско семейство.
— На теб тук ти харесва, нали? — подхвърли Рейчъл, като отпи глътка кафе и се опита да разведри атмосферата. — Освен това още не сме отишли да видим динозаврите.
— Харесва ми — каза Зак. — И май искам да видя динозаврите. Но си нямаме коледна елха. Никак не прилича на Коледа.
— Знам, миличък — каза Рейчъл, като докосна ръката му. — Съжалявам. Зная, че не е както друг път. Ще се приберем у дома веднага щом можем. Но сега баба Беа има нужда от нас тук.
Някой потропа на входната врата и Рейчъл стана да отвори, като целуна Зак по главата. Тя отвори вратата и видя младеж от някаква фирма за доставки, който носеше цял сноп сребристи балони, пълни с хелий.
— Балони за вас — заяви той с усмивка, като размаха електронния си бележник към Рейчъл. — Бихте ли се подписали, ако обичате.
— О, не — каза тя с учудена усмивка. — Тоест, да, разбира се, мога да се подпиша, но те не са за мен — сигурно са за свекърва ми.
Тя се подписа и върна бележника на младежа. Той го взе и провери в клипборда си.
— Тук пише „За Мили“.
— Мили?
— Да, така пише. — Весела Коледа — добави той, като й подаде връзката сребристи балони.
— Благодаря, подобно.
Объркана, Рейчъл отнесе балоните в стаята на дъщеря си. Припомни си отново дочутия разговор между Мили и Ники. В живота на дъщеря й имаше „някой“, за когото тя не им казваше. И балоните бяха доказателството. Тя се опита да си спомни имената, които беше споменавала Мили, момчетата в новото й училище — но не се сети за никого.
Мили отвори вратата — беше още сънена.
— Балони — отбеляза тя с озадачен поглед.
— За теб са — каза Рейчъл и й ги подаде. Балоните заподскачаха към тавана и Мили потърси бележка сред панделките. Накрая намери малкия пощенски плик и го отвори, за да прочете бележката вътре.
— От кого са? — попита Рейчъл.
— От никого — отговори Мили.
— От никого? — повтори Рейчъл.
— Какво искаш, мамо? — сопна се Мили. — Трябва ли да си вреш носа навсякъде?
Рейчъл почувства как в гърдите й се надига гореща вълна. Гневът и обидата се бореха за надмощие.
— Навремето ти споделяше с мен, Мили — процеди тя. — Знам, че имаш нужда от собствено пространство, но трябва ли да ме режеш постоянно?
— Това не е твоя работа — изсъска Мили, като затръшна вратата в лицето на Рейчъл.
Мили, хареса ли ти изненадата?
Да, благодаря. X
Подател: Carter@yahoo.com
Получател: Millypede@gmail.com
Доста кратък есемес — може би имейлът беше за предпочитане… Кога се прибираш тук? Искам да те видя на Коледа.
Ейдън беше под душа. Рейчъл седна на леглото и извади сгънатата си пижама изпод възглавницата. Тя свали машинално накитите си и се съблече, като хвърли дрехите в коша за пране и облече пижамата си. Свали диадемата и разпусна косата си, разреса я енергично и намаза лицето си с нощен крем. Замисли се за тона, с който й бе говорила Мили. Все още я болеше. Дали не беше прекрачила границата? Трябваше ли да дава на Мили повече свобода? Без страничния поглед на Ейдън тя губеше трезва преценка.
Може би една-две глави от някой роман щяха да я приспят. Рейчъл прегледа библиотеката на Лори: „Великият Гетсби“ и „Винаги в същия ден“ се задушаваха сред годишните броеве на „Вог“ и книги за история на изкуството. И тогава забеляза една оръфана книжка с меки корици, легнала хоризонтално върху другите книги и набутана до стената, несъвместима с минималистичния стил на Лори — „Ездачи“ на Джили Купър. Рейчъл я взе от рафта, усмихвайки се. Двете с Лори трябва да са били на петнайсет, горе-долу на възрастта на Мили, когато я бяха прочели — достатъчно големи, за да разбират, но достатъчно млади, за да се кикотят на еротичните сцени. Лори я беше намерила в библиотеката на майка си и я беше донесла в училище, заливайки се от смях заради корицата — жена в тесен бял брич, с мъжка ръка върху бедрото. Рейчъл беше убедена, че това тук е същият екземпляр — Лори го беше запазила. Двете се промъкваха в дамската тоалетна в училище и четяха еротичните пасажи. Дали не си бяха водили и бележки от вътрешната страна на корицата?