Накрая, все още с объркани мисли, Рейчъл се насили да се върне в леглото. Тя мушна плика в книгата, където го беше намерила, и погледна съпруга си — гърдите му се надигаха и спускаха леко в съня му. Имайки предвид състоянието на Беа, как би могла да му устрои скандал заради току-що прочетеното? Трябваше да се опита да забрави писмото, поне засега. Но, помисли си Рейчъл, като легна до него — чувствайки непозната дистанция от мъжа, когото обичаше — мисълта за Ейдън с друга жена, не която и да е жена, а Лори — беше почти непоносима.
Не ми отговаряш — отново? Започва да ми писва, Мили… Трябва да поговорим на четири очи. Не ме разигравай. Иначе ще разкажа на всички колко пари струваш — мога да го направя съвсем лесно.
Глава 23
Петък, 15 декември
Лори прегледа съдържанието на куфара си за нещо подходящо за партито у Даяна. Патрик щеше да бъде там — а тя беше прекарала толкова много време да гази в калта на разходката онзи ден. Трябваше да компенсира щетите с особено бляскава визия тази вечер.
Повечето от нейните градски дрехи изглеждаха не на място в Скипли. Но Лори си спомни, че беше донесла един тоалет за неочаквани партита. Беше рокля в цвят бордо, с миниатюрни камъчета покрай дълбокото остро деколте. Тя обу чорапогащник в телесен цвят и чифт елегантни обувки с безумно високи токчета. Да ги постави в багажа си беше нещо като заклинание за късмет — но тази вечер щяха да й свършат работа.
Лори нямаше търпение да види отново Патрик. Те бяха разговаряли няколко пъти по телефона след разходката в сряда. Главата и сърцето й бяха в конфликт — сърцето й казваше да се впусне през глава, да му се довери, но главата й диктуваше да не бърза, поне този път, да опознае Патрик, преди да направи следващата стъпка. Макар да се беше преструвала на няколко пъти на авантюристка, в действителност нея никак не я биваше в свалките за една нощ. Усещането за празнота, когато не ти се обадят на другия ден, мигновено отлитащата близост — тя ги познаваше и не искаше да ги преживява отново.
Лори приглади с четка елегантната си прическа и бретон, докато косата й легна съвършено гладка и права. Беше почти готова — но нещо липсваше. Тя огледа тоалетката на Рейчъл за някакви накити и намери чифт дълги висящи сребърни обици в една дървена кутийка. Рейчъл не би имала нищо против, помисли си тя, като ги постави в дупките на ушите си. Двете открай време си бяха разменяли вещите в училище — беше като да имаш два различни гардероба.
Лори изтегли две плътни дъги с течна очна линия и след това нанесе спирала върху гъстите си мигли. Отстъпи крачка назад и се погледна в голямото огледало. Не беше зле. Тя се усмихна.
В кухнята намери чинията с джинджифилови курабийки във формата на Дядо Коледа, които беше приготвила предишната вечер. Тази седмица, с няколкото свободни вечери, които се очертаваха поради удължения престой в Скипли, Лори се беше потопила в предизвикателството да приготвя по едно блюдо на ден от „Книгата на Беа“. Тя установи, че печенето на сладкиши беше идеалното занимание, когато огънят в камината гореше и от стереоуредбата звучаха коледни мелодии. Странно — години наред тя се беше убеждавала, че се нуждае от безкрайни развлечения, партита, работа, пътувания — защото само те я правеха щастлива. Но това изобщо не беше вярно. Сама вкъщи, заобиколена от тишина и спокойствие, и с достатъчно време за нещата, които обичаше, Лори се чувстваше умиротворена и доволна.
Кухнята бързо се изпълваше със звезди и шоколадови венци, а тя дори бе успяла да приготви коледно пънче — след като омаза себе си и цялата кухня с шоколад. Лори от дете се изприщваше от шоколад, но облиза купата, обзета от блажен непукизъм — нали за тази цел е измислен коректорът, каза си тя. Постави няколко джинджифилови курабии в един целофанов плик и го завърза с червена панделка, за да ги поднесе на Даяна, заедно с бутилка „Бейлис“.
Готова съм за моето първо парти за сезона, помисли си Лори.
Свещи в стъклени буркани осветяваха пътеката до входната врата на Даяна, а окаченият коледен венец проблясваше с малки червени лампички. Щом Лори закрачи по алеята с потропване на високите си токчета, Даяна отвори вратата.
— Здравей! — извика тя, посрещайки гостенката си с чаша шампанско. Лори пое питието с признателност и целуна домакинята.
Още с първата стъпка вътре Лори усети характерния топъл коледен аромат на канела и борови иглички. Тя се огледа и ахна възхитена. Стълбището беше украсено с гирлянда от бодлива зеленика и червени лампички, същите като венеца на вратата. Ленти златист воал украсяваха камината, а в хола и коридора бяха поставени кашпи с декоративни клонки и миниатюрни лампички. Домът на Даяна изглеждаше невероятно красив.