— Не ти влиза в супата — шеговито подхвърли тя.
— Не, аз просто… не, нищо. Всъщност аз не го познавам — сви рамене Бен.
— Добре — процеди Лори, намръщена, опитвайки се да разгадае изражението на момчето. — Остави ме мен. Ти кого ще заведеш под елхата, Бен? Има ли момичета на хоризонта?
— Не — призна той, като сведе поглед засрамен.
— Аха! — възкликна Лори. — Ясна е работата. Коя е тя? — попита шепнешком тя. — Хайде, на мен можеш да кажеш.
— Добре — склони Бен. — Но нали обещаваш, че няма да се раздрънкаш?
— Обещавам — каза Лори и кръстоса пръсти зад гърба си.
— Казва се Мили.
Глава 24
Събота, 16 декември
Лори, с чукче в ръка, беше готова да започне аукциона. Очите й обходиха тълпата. Тя подозираше, че светският живот в Скипли е съвсем ограничен и изобщо не очакваше подобно нещо. Общинският център се пръскаше по шевовете. Тя забеляза Патрик в тълпата, още по-красив от обикновено в тъмносиния си пуловер с остро деколте. Той й намигна. Лори не знаеше как беше успяла да устои на изкушението да спи с него след партито у Даяна. Но сега, помисли си тя, беше чакала вече достатъчно дълго. Да, тази вечер беше идеална. Тази вечер тя щеше да го направи.
Жените се бяха потрудили много, за да подготвят всичко навреме — подреждането на подиума и сцената с червени завеси, фолио и коледни лампички, приготвяне на напитки за малкия бюфет или тропосване в последния момент — не се бяха спрели пред нищо, за да направят събитието специално. Дори когато трябваше да се тропосват подгъви сутринта, няколко часа преди началото на ревюто, те се бяха мобилизирали — и сега общинският център беше напълно готов за аукциона.
Джойс излезе първа на импровизираната котешка пътека — демонстрирайки коктейла рокля с дълъг ръкав и сребристи декорации, преминавайки по подиума така, сякаш цял живот небе правила нищо друго. Някои от жените се бяха притеснили, но Джойс — тя беше доказала, че на 68 години, след като беше прекарала живота си като кротка домакиня, е готова за нейните петнайсет минути слава.
От тълпата се понесоха одобрителни свиркания. Лори видя няколко познати лица от селото и партито на Даяна — там беше съпругът на Сандра, жената от пекарната, Греъм от пъба, Бен и Анди, управителят на приюта за бездомни.
— Кой ще даде 40 лири? — попита Лори, като посочи Джойс на подиума, — за тази елегантна рокля?
Една полицайка, съдейки по униформата, вдигна ръка.
— Петдесет лири?
Жената от пекарната вдигна ръка.
— Шейсет лири?
Отвсякъде се вдигаха ръце, но полицайката единствена остана в наддаването до 120 лири.
— Роклята е продадена на прекрасната униформена дама — обяви Лори, като удари с чукчето. Тя не искаше да прибързва с изводите, но при тази скорост, щяха да наберат средства за благотворителната коледна вечеря за нула време.
Даяна беше следващият модел. Лори я видя да се готви за излизането си, подръпвайки смутено косата си, и й намигна. Даяна излезе на подиума. Носеше черна коктейлна рокля е презрамки, с яркочервен копринен кант върху бюстието и вталено червено сако. Резултатът беше зашеметяващ — семпъл, смел и много секси тоалет. След първите няколко плахи стъпки по котешката пътечка, двама местни мъже зяпнаха Даяна с отворена уста. А Греъм я съзерцаваше с нескрито обожание. Музиката създаваше настроение и увереността на Даяна постепенно нарастваше — тя се завъртя в края на импровизирания подиум и зрителите изреваха одобрително.
— Даяна, имаме почти четиристотин лири само от кутията за дарения на входа — възкликна Лори, пресмятайки постъпленията — и почти осемстотин лири от роклите и саката, които продадохме на наддаването. Не е зле за една вечер! — Двете жени се поздравиха с плясване на дланите, макар че Даяна изглеждаше малко стресната.
Изпитото шампанско и обикновено вино беше развързало кесиите и залозите бяха скочили. Сакото, което беше демонстрирала Даяна, се продаде за 80 лири, а тоалетът на Пам, официална рокля е къси паднали ръкави и елегантна декорация от пайети, продадоха за 150 лири. Сега, когато посетителите най-сетне си бяха тръгнали, повечето насочвайки се към пъба на Греъм, Лори и Даяна можаха да преброят спечелените пари.
— Анди много ще се зарадва — каза Даяна. После, с лукаво изражение, тя продължи: — Тази вечер се случи още едно интересно нещо. — Лори повдигна въпросително вежди. — Получих един телефонен номер — призна Даяна и й подаде визитката на Греъм от пъба.