— Греъм — отбеляза одобрително Лори. — Браво. Но я остави тази работа с телефона, защо да не отидем направо там? Аз обещах на момичетата да се видим в кръчмата, пък и Патрик ще бъде там.
— Аз обикновено не ходя в пъба — заяви Даяна, като сбърчи нос, сякаш самата мисъл за кръчмата я караше да се чувства неудобно.
Лори я изгледа строго.
— Точно така — отбеляза това. — Ти обикновено по цял ден се разхождаш по модните подиуми, нали?
Даяна не можеше да отрече — несъмнено към този момент излизането от зоната на комфорта й се беше отразило добре. Просто се нуждаеше от малко повече насърчения.
— Хайде — подкани я Лори, като допълни чашата е останалото пенливо вино на бара. — С идването си тук аз преобърнах живота си наопаки и съм много доволна, че го направих. Изпий това и да тръгваме.
Лори и Даяна чуха песните още преди да могат да видят очертанията на пъба. Мелодията напомняше на някакво пиянско хорово изпълнение на „Миналата Коледа“, но вместо да разколебае Даяна, тя сякаш я привлече като магнит. Тя вече си тананикаше.
— Не съм излизала, откакто Ричард си тръгна — призна тя. — Нямам предвид такова излизане, в пъба. Той винаги казваше, че пъбовете са проява на лош вкус — представяш ли си? — процеди през зъби. — От устата на мъж, който в този момент купонясва на Ибиса?
Лори се уви по-плътно в палтото си и ускори крачка към топлия пъб. Температурата тук постоянно падаше, а снегът не спираше да се сипе на парцали.
Когато отвориха вратата на кръчмата, жените вътре ги посрещнаха с радостни възгласи.
— Нашият топмодел — извика Пам, като вдигна чаша в поздрав към Даяна. — И за жената, благодарение на която се случи това — добави тя, като кимна към Лори.
Лори почувства как в гърдите й запламтя някаква жарава. Беше положила къртовски труд, беше се превивала над шевната машина до късно през нощта, но си струваше. Тя поръча напитки за себе си и Даяна, която разговаряше с другите, и се огледа да види Патрик. Забеляза го в другия край на пъба, потънал в разговор с две жени в ъгъла — той улови нейния поглед и й помаха.
Лори занесе на Даяна питието й. Тя и Греъм вече разговаряха увлечено, а Даяна изглеждаше спокойна и щастлива. Овчарското куче Гаджет стоеше до тях, с плюшени еленови рога на главата, които се опитваше да свали с лапа, докато Алфи ги лаеше сърдито. Стопаните на двете кучета ги гледаха и се смееха.
Лори се насочи към Патрик.
— Здравей — каза тя, като плъзна ръка на кръста му.
— Здравей, хубавице — прошепна Патрик, като прекъсна разговора си и я прегърна. — Поздравления. — Той я притегли към себе си и я целуна за поздрав.
— Благодаря — промълви Лори. Беше й толкова хубаво да бъде до него сред — всичките тези хора. — Слушай — прошепна му тя на ухото, — питах се дали си свободен да ми помогнеш да отпразнувам успеха довечера… на едно частно парти в къщата?
Патрик се усмихна. Лори се зарадва, че реши да направи първата стъпка и да го покани — идеята най-сетне да прекара нощта с него й изглеждаше уместна.
Той се наведе към ухото й и прошепна:
— С удоволствие. Имам чувството, че тази вечер получих всичките си коледни подаръци.
Лори се засмя и стисна ръката му. После отпи от питието си и виждайки мобилния телефон върху масата, се сети нещо. По дяволите — преди два дни беше получила есемес от Рейчъл и беше запланувала да й се обади. След това се увлече в планирането на аукциона и напълно забрави за намерението си. Лори отвори чантата си, за да извади айфона си, но беше взела само портмонето и ключовете си.
— Патрик — каза тя. — Може ли да ползвам телефона ти за момент? Явно съм забравила моя вкъщи. Трябва да проведа един разговор.
Той й подаде айфона си.
— Разбира се, скъпа, заповядай.
Лори се запромъква през навалицата към прозореца, където щеше да има по-добро покритие. Когато понечи да набере номера на Рейчъл, който от години знаеше наизуст, смартфонът оповести за получено ново съобщение, което се появи на екрана. Лори видя първата дума: „Здравей.“
Тя не биваше да го чете. Разбира се, че не трябваше. Това беше лично съобщение за Патрик. И Лори нямаше абсолютно никакво право да…
Твърде късно. Целият първи ред на есемеса се показа и Лори не можеше да не го види.
Извинявай, че не ти писах по-рано. И аз искам да се видим.