Лори почувства прилив на ревност. Опита се да се овладее — не биваше да прави прибързани заключения. Това можеше да е някой колега, приятел, брат му.
Тя щеше да се обади на Рейчъл и… не, Лори не можеше да игнорира съобщението, не и сега, когато вече беше прочела част от него. Тя трябваше да успокои страховете си. Щеше да прочете съобщението докрай и после да обясни на Патрик, че го е отворила неволно. Човек лесно можеше да отвори излезлия върху екрана есемес, без да иска. Тя пое дълбоко дъх и след като се убеди, че Патрик беше погълнат в разговор, докосна малката синя кутийка и зачете.
На Бъдни вечер обикновено съм със семейството ми, но ще се опитам да се измъкна, поне за малко.
Лори се намръщи. Бъдни вечер? М с целувка накрая? Нима в момента Патрик си уреждаше срещи с друга жена, когато Лори вече щеше да си е заминала? В гърдите й се надигна вълна на шок и възмущение.
След това тя погледна името на подателя. Как не се беше сетила по-рано: Мили.
В този съкрушителен миг истината се стовари върху нея.
Лори прекоси бара. Стори й се по-задушен и по-претъпкан от преди, зави й се свят. Патрик носеше греяно вино на две възрастни дами, които се смееха сърдечно. Той я погледна и й намигна.
Лори му върна телефона, без да каже дума. Коледните мелодии се носеха със звън и ритъм. Лори се напрягаше да диша нормално, имаше нужда да излезе навън за глътка чист въздух. Тя взе палтото си от закачалката и понечи да излезе, но в този момент Патрик я хвана за лакътя.
— Тръгваш ли? — попита той.
Лори дори не искаше да го поглежда. Припомняйки си имейлите на Мили и спомняйки си съветите, които й беше дала, се почувства зле — даде си сметка, че донякъде беше отговорна за случилото се. Тя се обърна и си запроправя път между празнуващите хора. Патрик тръгна след нея към изхода и когато Лори стигна до вратата, тя почувства присъствието му зад гърба си. Патрик постави ръка върху нейната.
— Лори — прошепна той. — Чакай.
— Не ме докосвай — изсъска тя, като се изплъзна от хватката му и излезе навън.
Там имаше дървени маси и столове, скупчени върху заснежената трева в градината. Лори вдиша дълбоко студения въздух и се помъчи да успокои препускащите си мисли. Патрик се доближи до нея и я улови за ръката.
— Какво става, Лори? — попита той, като я обърна с лице към себе си. — Какъв е проблемът? Наистина ли смяташе да излезеш и да ме оставиш сам?
— Патрик — процеди Лори, обзета от ярост. — Кажи ми нещо. — Виеше й се свят.
Адреналинът бушуваше във вените й и като пое дълбоко дъх, тя заговори. Трябваше да узнае истината.
— Мили Мъри — произнесе тя. — Това име говори ли ти нещо?
— Мили… — повтори Патрик и поклати глава. — Не.
— Наистина ли? — попита Лори. Той понечи да докосне косата й и тя долови познатата миризма на одеколона му.
— Да, наистина. Сега може ли да влезем отново вътре, моля? — прошепна Патрик. — Тук е кучешки студ.
— Напълно сигурен ли си?
Лори погледна Патрик отново. Този красив млад мъж с искрящи очи и чудесно прилягащи дънки — който се беше държал толкова мило с нея. Дали наистина го познаваше?
— Хубаво момиче — продължи тя, — високо, с тъмночервена коса.
Патрик сви рамене, но погледът му не трепна.
— Не се сещам.
Лори вече знаеше, че трябваше да стигне докрай. Тя се ожесточи в решимостта си.
— О, но ти би запомнил такова момиче, нали, Патрик?
— Виж, сигурен съм — настоя той, вече подразнен, — не познавам никаква Мили. Какво е това, Лори? Какво ти става?
— Работата е там — заяви Лори, с цялата си увереност, — че не ти вярвам, Патрик.
Мълчанието увисна между тях. След дълга пауза той не издържа и заговори.
— Добре, де — каза Патрик, — сега, като отвори дума за това, май се сещам, че може да съм се запознавал с някаква Мили. Това момиче живее някъде тук, нали? Сигурно съм я виждал някъде — Скипли е малко селце.
— Виждал си я някъде? — повтори Лори, повишавайки глас под напора на бушуващия гняв. — Или си й пращал есемеси и си я канил на срещи? Защото има известна разлика, Патрик.
Той се поколеба, след това заговори отново.
— Добре, виж, да, познавам я — призна той, като вдигна ръце, сякаш за да се защити. — Разговарял съм с нея. Но тя е само някакво хлапе, Лори. Тя няма нищо общо с нашите отношения. Така де, нищо не се е случило.