— Тук си прав, тя е още дете — каза Лори, — тя е на петнайсет години, Патрик — продължи тя, а стомахът й се сви, докато изричаше тези думи. — И ако нищо не се е случило, то не е защото ти не си се опитал, доколкото чувам.
— О, боже — възкликна той, вдигайки ръка към челото си. — Я стига, аз я срещнах в кръчмата — заяви той. — Уф, тя изглежда много по-възрастна. Мислех си, че е на осемнайсет години или нещо такова. Виж, Лори, бях объркан — настоя Патрик. — Виждал съм Мили наоколо, но съм разговарял с нея само веднъж, още преди ти да се появиш тук. След като те опознах, аз разбрах, че това между нас е нещо много по-голямо. Но не исках да нараня Мили, затова исках да скъсам с нея полекичка, като казах, че все пак ще се видим да пийнем по нещо, когато тя се върне тук. Само ти ме интересуваш. Това с Мили няма никаква връзка с нещата между нас двамата. — Той посегна да я докосне по рамото. Лори се отдръпна и ръката му увисна във въздуха.
— Има връзка, и още как — изрева тя.
— Стига, Лори — удари го на молба Патрик, — аз наистина те харесвам. — Лори отстъпи още няколко крачки назад. — Само теб искам. Хайде да отидем у нас.
— Как не! — възкликна Лори, завъртя очи и се засмя презрително. — Имам малко повече уважение към себе си и към моята кръщелница. Защото Мили е моя кръщелница, Патрик. Да дойда у вас, а… — тя се изсмя саркастично. — Имам по-добра идея — да сигнализирам полицията за потенциален педофил.
Лицето на Патрик помръкна и той заприлича на дете, заловено да върши някаква пакост.
Лори се наведе към него.
— Я ми кажи, имаше ли нещо вярно в твоята история? — попита тя. — Всичките онези приказки за брат ти, за семейството ти?
— Да, разбира се — тросна се той, забил поглед в краката си.
— Не ти вярвам, Патрик — процеди Лори и се срита наум, задето се беше вързала на лъжите му. — Мили заслужава нещо много, много по-добро. Да не си посмял да я доближиш отново. Иначе ще те издам на полицията. Можеш да бъдеш сигурен.
Лори обърна гръб на Патрик и закрачи към къщата през дебелите преспи, мислейки единствено за телефонния разговор, който трябваше да проведе незабавно.
Глава 25
Събота, 16 декември
Минаваше полунощ, когато Рейчъл видя номера на домашния им телефон в къщата да премигва върху екранчето на джиесема й. Тя натисна червения бутон и прекъсна повикването.
Но макар да лежеше притихнал върху масичката в хола, джиесемът продължи да я притеснява. Тя инстинктивно усещаше, че позвъняването ще се повтори.
Няколко минути по-късно телефонът завибрира настойчиво.
— Няма ли да отговориш? — попита Ейдън, виждайки святкащия екран.
В ума й нахлуха мисли — и образи, всички онези ужасни образи на Ейдън и Лори. Рейчъл се беше опитала да продължи живота си постарому, но сега гневът и объркването изплуваха на повърхността и чувствата се завърнаха с още по-голяма сила.
Без да откъсва поглед от мобилния телефон, Рейчъл осъзна, че трябва да чуе истината. Тя стана, взе джиесема и отиде в спалнята, далеч от Ейдън и гърмящия телевизор, като затвори вратата зад себе си. Този път тя се обади.
— Рейчъл — прозвуча гласът на Лори. Каза го най-спокойно, помисли си Рейчъл. Нехаеща, че беше сринала до основи света на приятелката си.
— Да — каза равнодушно тя.
— Здравей. Слушай — започна Лори, вече по-развълнувана от преди. — Трябва да поговорим за нещо, важно е.
— О, така ли? — подхвърли Рейчъл, като се постара да се овладее и да не издаде треперенето на гласа си. — Ами, знаеш ли какво? Аз също искам да те попитам нещо.
— Така ли?
— Да. — Рейчъл седна на ръба на леглото. Трябваше да овладее нервите си. Трябваше да попита — иначе никога нямаше да узнае истината. Тя пое дълбоко въздух и заговори. — Лори, намерих една бележка, която си написала в гимназията.
— Бележка?
— До Ейдън. — Рейчъл положи неимоверни усилия да продължи. — Намерих я в спалнята ти. Изпадна от една от твоите книги.
— О, боже. — Лори изрече думите много бавно.
— Какво има, Лори? — попита Рейчъл с натежал от гняв глас. Гузният тон на Лори беше по-красноречив от всяко признание.
— Рейчъл, толкова съжалявам — започна Лори с толкова глух глас, че не приличаше на нейния. — Зная, че трябваше да съм откровена. Зная, че трябваше да ти кажа — добави бързо тя. — Искам да кажа…
— Лори, ти знаеше, че аз бях влюбена в него. Толкова вечери сме разговаряли за него, ти ме слушаше как ти изливах сърцето си, анализирахме всеки разговор между нас двамата. После — когато ти ходеше по купоните, Лори, ти ми даваше пълен отчет. Разказваше ми с кого е бил Ейдън, с кое момиче е разговарял. — Рейчъл чувстваше как спомените й за миналото се рушаха с всяка изречена дума. — Какво беше това?