— Рейчъл, позволи ми да ти обясня… виж — изрече бързо Лори. — Трябва да ми се довериш и да ме изслушаш сега. Има нещо, което трябва да ти кажа…
— Да ти се доверя? — попита Рейчъл, вече кипяща от гняв. — Ти сериозно ли говориш? Нямам нужда от обяснения, Лори. Не и от твоите, нито пък от обясненията на Ейдън. Нищо няма да поправи нещата.
— Но…
— Преживявам много труден период, Лори, и се нуждаех от приятел. Но сега започвам да се питам дали не си имала друга причина да ми предложиш да разменим жилищата си?
Лори не каза нищо.
— Наистина ли искаше да помогнеш? — Рейчъл си помисли за Ейдън, за Мили, за това, че дъщеря й споделяше с Лори, вместо с нея. — Или защото искаше живота ми?
— Не, Рейчъл, слушай… ти трябва да… — възрази Лори.
— Лори, не искам да разговарям с теб и повече не искам да разговаряш с Мили. Дочуване. — Ръката на Рейчъл трепереше, когато тя прекъсна обаждането.
Глава 26
Неделя, 17 декември
В неделя сутринта имаше един кратък, блажен момент, когато Лори не си спомняше нищо от изминалата нощ. После спомените я заляха — най-хубавата вечер, която беше имала от много време насам, се беше превърнала в кошмар.
Тя си взе душ набързо, подсуши косата си и намъкна чифт дънки и суитчър. Погледна навън през прозореца, за да провери какво е времето. Навалелият сняг се беше натрупал на преспи и след като не успя да намери палтото, което носеше снощи, Лори измъкна един овчи кожух от килера, преди да излезе навън. Тя се загърна в него и закрачи през снега към къщата на Даяна.
Даяна отвори вратата още по пеньоар.
— Боже мой — възкликна тя. — Приличаш на снежния човек Йети! Влизай, не стой на студа.
Даяна донесе кафе и кифлички с масло. Лори си позволи да се разтуши с разказите й за предишната нощ.
— Той ме помоли да остана след затварянето на пъба — довери й Даяна. — Получи се — как му каза той? Уединение. Само ние двамата.
Очите й сияеха и по бузите й беше избила руменина. Двете с Лори обсъдиха всички подробности: за какво точно си бяха говорили Греъм и Даяна, как бяха се разделили (явно и двамата бяха увлечени), имаше ли целувки (да) и дали бяха хубави (о, да) и кой щеше да предприеме следващата стъпка (Греъм беше взел телефонния номер на Даяна).
— Снощи Греъм спомена колко е хубаво, че ти и Патрик сте заедно — добави Даяна. — Но ти си тръгна рано, защо така?
— Знаех, че не ме бива да преценявам достойнствата на мъжете — призна Лори, като поклати глава. — Но този път наистина се заблудих жестоко.
— Патрик?
Лори кимна.
— Но той изглеждаше…
— Толкова симпатично момче? — Лори довърши изречението на Даяна. — Да, и аз така си мислех. Но не, той е жалък негодник — каза тя, като си взе още една кифличка и отхапа от нея. — Не мога да повярвам, че взех за чиста монета всяка негова дума. През цялото време докато е излизал с мен, е флиртувал с друго момиче, уреждал си е срещи с нея — продължи Лори. Даяна зяпна от изумление. — Но това не е най-лошото. Другото момиче се оказа собствената ми петнайсетгодишна кръщелница.
Даяна ахна ужасена.
— Не с Мили?
— Да, с Мили.
— Не-ве-роятно — промълви Даяна с широко отворени очи.
— Знам. Жалка история нали?
— По-лошо — процеди Даяна, клатейки възмутено глава. — Тя е малолетна! Непочтено е. Хм, скоро на Патрик няма да му останат много приятели в Скипли. Разчитай на мен. Какъв боклук! Рейчъл знае ли?
— Все още не — призна Лори, припомняйки си катастрофалния разговор по телефона предишната вечер.
— Тя много ще се разстрои. Горката Мили, как е възможно, тя е умно момиче… но не е виновна, че се е подлъгала по Патрик. Така де, всички бяхме заслепени от него.
Лори не можеше да се отърси от чувството, че беше сглупила. Защо не беше успяла да надуши номерата на Патрик от самото начало? Нима беше толкова отчаяна да не посрещне сама Коледа?
Когато си тръгна от дома на Даяна и се упъти към къщата, Лори превъртя наум всички разговори, които беше водила с Патрик. Осъзна, че когато говореше за себе си, той не беше споделял никакви подробности, а казаното — хм, казаното може би беше чиста лъжа.