— Ние ще се оправим. — По бузите на момичето потекоха сълзи и Рейчъл я прегърна през раменете. Зак зарида тихичко и стисна другата ръка на сестра си. Рейчъл погледна Ейдън и видя сълзи в очите му.
— Но знай, че ако го направиш, ние ще тъгуваме много, много за теб — промълви Мили. — Защото ти си най-добрата баба на света. И без теб Коледа няма да бъде същата.
Всички утихнаха и единствените звуци долитаха от вън, зад завесата. Търкаляне на колелца на болнични колички, разговори на медицински сестри.
— Мисля, че е време да вървим — заговори Рейчъл, като стисна Мили за рамото. Ейдън кимна. Мили и Зак се изправиха бавно, а Рейчъл дръпна завесата и понечи да излезе.
— Не — промълви един тих глас. Рейчъл се обърна и видя Беа да клати немощно глава, повтаряйки думата. — Не, не, не. — По кожата й пробягаха тръпки, а Ейдън се завтече към майка си. Апаратите около Беа сякаш оживяха и започнаха да писукат. Мили и Зак приковаха очи върху лицето на баба си.
— Повикай лекарката, Рейч — нареди Ейдън и Рейчъл се огледа за доктор Пейтъл, която беше две легла по-нататък. Тя й направи знак да отиде при тях. Адреналинът препускаше във вените й и Рейчъл се върна до леглото на Беа, чувайки приближаващите се стъпки на доктор Пейтъл.
Бавно, съвсем бавно, Беа започна да помръдва.
— Не съм готова да си отида — промълви тя и отвори очи. И като видя надвесените лица на близките си, тя отпусна глава на възглавницата и затвори отново очи. — О, не. Изобщо не съм готова.
Глава 28
Вторник, 19 декември
— Съжалявам, че не можах да се сбогувам с дамите лично, но ти знаеш… — каза Лори на Даяна.
— Разбирам напълно — увери я Даяна. — Не се тревожи. Ние сме ти благодарни. Особено Анди в приюта — той каза, че благодарение на аукциона ще организират най-хубавата коледна вечеря на всички времена. — Лори се усмихна, пък макар и с натежало сърце.
— И остави Патрик на мен — добави Даяна с решително изражение. — Аз ще се разправям с него.
Лори се върна в къщата и я обходи с очи за последно. Когато пристигна, всичко тук й се стори претрупано — снимките, възглавниците, отрупаните рафтове с книги. Но сега видя красотата на обстановката — тя не беше претрупана, а уютна.
Лори затвори тежката дървена врата зад себе си и повлече куфара към таксито на улицата.
Във влака от Лийдс до Лондон Лори обмисли плана си. Беше се обадила на леля си Клара от къщата и беше уредила да отседне за няколко дни у тях. Не можеше да се върне в апартамента си, а да продължи да стои в къщата на Рейчъл след всичко, което се беше случило, щеше да бъде още по-неуместно. Леля й явно се беше зарадвала да я чуе; Лори щеше да остане там, докато не настъпеше моментът, когато Рейчъл и семейството й щяха да се приберат вкъщи. Лори си помисли за майката на Ейдън и се помоли скоро да получат добри новини.
Тя извади айпада си и влезе в интернет, прехвърляйки приложенията. Фейсбук, Туитър… имейлът й. Лори се поколеба само за миг, преди да го изключи и да зарее поглед през прозореца към зимния пейзаж. Каквото и да беше пропуснала, то можеше да почака.
Влакът трябваше да пристигна на Кингс Крос в пет часа. Докато минаваха през покрайнините на Лондон, Лори видя окичените с коледни лампички улици, гирляндите от светлинки по прозорците, пищно украсените витрини и магазини. Съобщиха пристигането на крайната гара и останалите пътници в купето се надигнаха да приготвят багажа си, засваляха торбите, пълни с красиво опаковани подаръци, и обсъждаха плановете си за семейни събирания и коледни представления.
Лори смъкна куфара си от горното отделение и едва не удари по главата един мъж с фланелка на „Арсенал“.
— Внимавай, скъпа — изръмжа той с грубоват лондонски акцент.
Лори слезе на перона и потърси пипнешком смарт картата си. Сякаш от години не я беше доближавала до датчиците на контролните бариери. Само допреди месец тя боравеше с картата със същата лекота, с която дишаше, а сега приличаше на турист, който стои като истукан пред бариерата и препречва пътя на останалите, чудейки се какво да направи.