Лори си пое дълбоко дъх и мина през бариерата. Почивката от реалността беше свършила. Тя затегли куфара си през гарата, взе си кафе в картонена чаша и се спря пред информационното табло, за да намери перона на следващия влак за Бромли.
По отношение на Коледа леля Клара никога не се беше стискала и осветеният дебел Дядо Коледа в предния двор показваше, че тази година не прави изключение. Входната врата беше пищно украсена със златни гирлянди, а изкуствената елха в ъгъла се огъваше под огромния брой стъклени топки. Най-отгоре, както винаги, се мъдреше пухкаво ангелче с розови бузи, килнато леко на една страна. Под елхата бяха струпани купища подаръци.
Телевизорът излъчваше фонов шум. Лори видя, че дават „X фактор“.
— Това полуфиналите си са? — попита тя, осъзнавайки, че не беше гледала нито един епизод по време на престоя си в Скипли.
— Да — отговори Андреа. — Тази година са гола вода. Но все пак има едно момиче, което…
— Лори — провикна се леля Клара, която влезе в стаята и ги прекъсна. — Ах, Лори, Лори, Лори — възкликна с високия си напевен глас. Тя подреди чашите с чай върху масичката и остави пакет готови плодови мини пайове. Седна до племенницата си и я докосна съчувствено. — Е, радвам се, че си тук, миличка, не ме разбирай погрешно. Но нали няма и тази Коледа да си сама като кукувица? — попита леля Клара и погледна Лори право в очите, след което поклати глава в знак на пълно отчаяние. — И ти ли като Андреа си нямаш приятел?
— Мамо — сряза я Андреа с широко отворени очи, преди да погледне умолително братовчедка си, молейки я за прошка. Мълчанието на Лори очевидно беше по-красноречиво от всякакъв отговор.
— Казвам ти, време е да помислиш за живот извън работата, също като дъщеря ми. Вие двете, честно, понякога толкова се тревожа за Андреа… Вече прехвърлихте трийсетте — добави Клара. — На вашата възраст майка ти и аз, и двете имахме вече деца. Младостта не трае вечно, момичето ми…
Андреа направи физиономия на братовчедка си, с което предизвика мрачна усмивка върху устните на Лори.
— Добре — продължи Клара, без да й мигне окото, — ами майка ти? Чувала ли си се с нея? Трябва да й се обадиш. Много й липсваш. Тя не разбира защо настояваш да прекарваш коледите сама.
Лори отпи голяма глътка чай и се опита да си спомни защо изобщо беше решила да дойде на гости на леля си.
— Защо не й се обадиш, миличка? — предложи Клара, сочейки към кухнята, където се намираше стационарният телефон. — Говорим с Испания без пари. Върви да се обадиш на майка си.
Лори кимна и се изправи. Всичко друго беше за предпочитане пред насаждането на вина, в което леля й беше виртуоз.
— О, качила си няколко килца, Лори — отбеляза Клара, като я шляпна по дупето, — наляла си бузките.
— Възможно е — каза Лори и сви рамене. — Според мен ми отива.
Тя дочу одобрителния шепот на леля си от хола. Деликатен като съкрушителните анализи на Саймън Кауъл.
Лори си пое дъх, вдигна слушалката и набра номера на майка си.
— Мамо — каза тя, когато от другата страна прозвуча познатият поздрав на испански. Представи си майка си на терасата на нейната вила, с изглед към басейна. — Аз съм.
— Миличка — възкликна майка й, — каква прекрасна изненада. Как си?
Лори си спомни колко много есемеси и обаждания от майка й бяха останали без отговор. И осъзна, че беше допуснала безброй други неща да станат по-важни от семейството й.
— Добре съм — изрече тя. Никога не беше прекалено късно, нали? Хрумна й една идея и Лори реши да се впусне в нея. — Слушай, мислех си, ти имаш ли някакви планове за Нова година? Защото ако си свободна, много бих искала да я посрещна с теб.
Лори и майка й разговаряха почти двайсет минути, докато Клара и Андреа приготвяха вечеряха. Лори й разказа за Скипли, за благотворителния аукцион, за новите рецепти, които беше изпробвала. Не каза нито думичка за Патрик, а майка й не спомена нищо за собствения си любовен живот. Но Лори почувства една нова връзка и разбирателство между тях. Майка й водеше доста весел живот… е може би не беше чак безкраен празник, съдейки по тона й. Тя си представи майка си — с прошарена кестенява коса и дребна фигура, която се наливаше с всяка изминала година. Да, тя беше имала своите проблеми и недостатъци, но винаги се беше опитвала да бъде добра майка. Лори се замисли за болезнената истина, която тя знаеше, но никога не бе споделила. Къщата в Западен Лондон, където баща й беше започнал своя нов живот.