— Ти отиваш в Испания! — възкликна леля Клара, очарована и зарадвана. — Не предприемай нищо, докато не се чуя с Лилиана в бюрото за самолетни резервации. Нали знаеш какви изгодни цени ни урежда. Интернет-минтернет — нареди Клара. — Моята приятелка Лилиана Гомес няма равна в това отношение.
Пет минути по-късно Клара се върна в кухнята.
— Двайсет и пет лири в едната посока! — съобщи триумфално тя. — Не си прави труда да благодариш на леля си Клара — добави тя и едва не задуши Лори в майчинската си прегръдка.
— Благодаря ти, лельо Клара — каза Лори.
— Заминаваш в първия ден на Коледа, вечерта — обясни Клара, четейки записките си от тефтерчето, — и се връщаш на десети януари. След като нямаш никакви планове за Коледа, не виждам защо да не се възползваш от евтините полети, нали? Почивката ще ти се отрази чудесно, миличка.
Лори се настани на масата и се приготви да се наслади на прочутата паеля на леля Клара. Докато се усмихваше или се смееше с пълно гърло, и разказваше какво ще прави, когато отиде в Испания, какво ще яде, какво ще бъде времето, тя започна да се вълнува от предстоящото пътуване. Но една мисъл не й даваше мира. След вечеря щеше да се заеме с това, реши Лори. Трябваше да проведе още един телефонен разговор.
Глава 29
Сряда, 20 декември
— Милс — каза Рейчъл, като почука на вратата на стаята. — Слизам на долния етаж, за да занеса коледните бисквити. Ти сигурна ли си, че не искаш да дойдеш?
— Да, мамо — отговори Мили, като открехна вратата съвсем лекичко. — До после.
Рейчъл се отби първо в апартамента на Шивон и почука на входната врата. Отвътре се чуваше смях, музика и гласове, единият от които несъмнено беше дебел и мъжки. Сигурно това беше учителят по физическо възпитание, за когото й беше споменала Шивон. Може би не беше удобно да ги прекъсва. Рейчъл остави върху изтривалката пред вратата кутията с бисквити с поздравителна картичка отгоре.
След това слезе на партера при Лили. Зак, който вече беше там, и отвори вратата. Лицето му сияеше.
— Свързахме се със семейството на Лили по скайп — съобщи той.
Рейчъл влезе в апартамента и видя, че масата и плотовете в кухнята бяха отрупани с храна и напитки, които Лили беше накупила за Коледа.
— Насам, мамо — извика Зак, като я улови за ръката и я поведе към хола. Приведена над лаптопа, Лили се усмихна и й помаха.
— Здравей, Рейчъл — каза тя, като вдигна глава, — ела да видиш каква чудесия е това. Ела да се запознаеш с внуците ми, можеш да видиш личицата им! — Рейчъл се приближи и надникна над рамото на Лили. На екрана се виждаха скупчените лица на едно момченце и две момиченца, които говореха оживено и едновременно. С горда усмивка Зак отстъпи крачка назад.
— О — заговори Лили, като погледна Рейчъл, — Зак преди малко ми съобщи добрата новина за Беа! — усмихна се тя. — Какъв прекрасен коледен подарък. Няма повече какво да си пожелаете, нали?
Рейчъл постави ръка върху рамото на Лили.
— Благодаря ти, Лили. Твоята подкрепа беше безкрайно ценна за нас.
Лили се обърна отново към внуците си. Рейчъл подаде на Зак коледния пакет, който беше приготвила, тъй като не искаше да разсейва домакинята.
— Нали ще ги дадеш на Лили, когато приключи разговора? — Зак разгледа коледните лакомства под целофана. — Не се тревожи — добави Рейчъл, — запазила съм няколко и за теб. Ела горе, когато привършите тук.
Рейчъл погледна последния останал коледен пакет. Тя кимна на Зак, помаха на Лили и се отправи към апартамента на Джей. Последният подарък беше за него.
— Беа се събуди — каза Рейчъл.
— Това е удивително! — възкликна Джей с широка усмивка. — Заповядай, влез и седни. Разкажи ми с подробности. Хайде да отворим кутията и да си хапнем курабии заедно с кафето — предложи той, отнасяйки кутията в кухнята.
Рейчъл кимна. Няколко минути нямаше да объркат плановете. Джей изсипа сладките и бисквитите в една чиния.
— Току-що бях долу при Лили — каза Рейчъл. — Тя се е приготвила много за Коледа. Очаква ви страхотно угощение.
Джей разбърка няколко лъжици разтворимо кафе в каната.
— О, така ли — каза той. — Нямам търпение.
Водата в чайника завря.
— Съжалявам, че вие няма да бъдете тук. Дотогава ще сте се върнали в Скипли, нали?
— Да — призна Рейчъл, — така изглежда. — Самата тя все още не можеше да повярва.