— Не — отсече Мили, като затвори списанието и го остави на пода.
— Сигурна ли си? Не говоря само за тук, в Лондон. Има ли нещо в Скипли…
— Мамо — сопна се Мили, — аз съм на петнайсет, вече не съм малко дете. — Тя изгледа яростно майка си. — Не съм длъжна да ти разказвам нищо.
— Милс, аз не искам да ти досаждам. Но искам да ти помогна, ако нещо се случва. — Рейчъл видя, че очите на дъщеря й бяха пълни със сълзи.
Но Мили изглеждаше твърдо решена да не каже нито дума.
— Мили, всъщност от кого бяха балоните? — попита внимателно Рейчъл, сочейки връзката поспихнали сребристи балони в ъгъла на стаята.
— Защо ме притискаш отново? — изсъска Мили, като сви колене пред гърдите си и ги придърпа близо до себе си.
— Защото те обичам. И защото баща ти също те обича — каза Рейчъл, като постави ръка над лакътя на момичето и го погледна в очите.
По бузите на Мили плъзна руменина.
— Добре. От едно момче. От Скипли. Той ме харесва.
Рейчъл призова всичките си сили. Трябваше да продължи, но не искаше да отблъсне Мили.
— А ти харесваш ли го?
— Не зная — призна Мили със сведен поглед. — Отначало си мислех, че да. Но сега не съм сигурна. Виждала съм го само веднъж.
— Мили, този мъж — изрече Рейчъл, — той е доста по-голям от теб, нали? Не мисля, че…
— Ти как… — промълви Мили, изчервена до корените на косите си. — Откъде знаеш? Да не си ровила в нещата ми?
— Не — каза Рейчъл, — никога не бих направила подобно нещо. — Тя отчаяно се опитваше да закрепи крехкото доверие между тях. Не биваше да допусне Мили да се затвори в себе си. — Просто дочух…
— Какво ти влиза в работата… — започна Мили, но сълзите бликнаха от очите й. — Какво искаш да кажеш? Какво си чула? Лори какво ти е казала?
— Трябва да знам — заговори Рейчъл, стараейки се да запази спокойствие. — Ти възнамеряваш ли да се видиш с него отново?
Гласът на момичето затрепери.
— Не зная. Тоест той ми хареса, когато се запознахме — призна тя. — Стори ми се симпатичен. Но сега — не зная. В него има нещо особено. Постоянно ме притиска да се срещнем. Кейт и Ема ми казаха, че ги е разпитвал разни неща за мен. Започвам да се плаша. Мисля си, че май направих голяма грешка — промълви Мили, прехапвайки устни.
— Всичко е наред, миличка — каза Рейчъл. — Не си направила нищо нередно. — Тя прегърна дъщеря си, а сълзите на Мили потекоха като порой.
Мили заслужаваше да знае цялата история, реши Рейчъл, затова когато дъщеря й се успокои, тя й разказа за случилото се с Лори.
Мили беше смаяна.
— Какъв долен, гаден… — промълви тя, а възмущението измести сълзите.
— Очевидно Лори изобщо не е подозирала, че той поддържа контакт с теб. Но после видяла в телефона му един есемес от теб.
— Боже, това е толкова откачено — промълви Мили, а лицето й постепенно започна да възвръща обичайния си цвят. — Какъв срам. Какъв ненормалник.
— Съгласна съм — каза Рейчъл. — Но Милс, аз съм объркана. Това, което не разбирам, е какво прави умно момиче като теб с много по-възрастен мъж?
Мили сви рамене.
— Той не ми каза на колко години е.
— Но ти си се запознала с него в пъба, нали така? Кога изобщо си ходила в пъба?
— Отидохме с Кейт веднъж, точно преди да дойдем тук. Виж, аз ти казах. Умирам от скука в Скипли. Там няма нищо интересно за правене — а откакто съм в новото училище, дори с Кейт не се виждам, освен ако не излезем навън. Запознах се с този мъж и той предложи да ме заведе с колата си на разни места, и аз си помислих, че би било хубаво да отида някъде извън това затъпяващо задръстено село, в което сме обречени да живеем.
Думите удариха Рейчъл право в сърцето. По всичко изглеждаше, че Мили мразеше Скипли.
— Аз искам да излизам, мамо — каза Мили, — и си помислих, че този мъж може да е решението. Но беше глупаво. Всъщност аз не се интересувах от него, мамо. Просто исках поне веднъж да ми се случи нещо вълнуващо. Опитах се да кажа на теб и татко колко ми е тъпо в Скипли, но вие винаги се правите, че не забелязвате.
Беше вярно, че Рейчъл не вземаше на сериозно протестите на Мили. Пренебрегваше ги като капризи на разглезено дете. Но игнорирайки неудовлетворението на дъщеря си, тя беше влошила положението.
— Добре — промълви Рейчъл, — разбирам те. Трябваше да те послушам по-рано — но на мен ми беше по-лесно да си повтарям, че ти си добре, вместо да приема истината. Ти растеш и може би ние отказваме да го приемем. Когато баща ти се прибере, ще седнем да си поговорим честно и открито.