Ейдън се прибра от болницата и се опита да се вмъкне в леглото, без да събуди Рейчъл. Тя го чу и инстинктивно се примъкна към него, докосвайки го по рамото.
— Как е майка ти? — попита тя, полусънена.
— Добре е — прошепна Ейдън. — Всъщност дори много добре. Добрата стара мама, като я гледа човек, не би повярвал какво преживя.
— Това е чудесно — прошепна на свой ред Рейчъл. В сънения си ум тя знаеше, че трябваше да му спомене още нещо… но мисълта й се изплъзна. Можеше да почака до сутринта, каквото и да беше онова важно нещо.
— Обичам те, така да знаеш — промълви Рейчъл, като се сгуши в мъжа си, усещайки топлината на гърдите му, галейки косата му. Той я целуна нежно по устните.
— И аз те обичам, Рейч.
Глава 30
Петък, 22 декември
Леля Клара и семейството си имаха любима ежегодна традиция — коледно караоке. Това беше една от причините, поради които Лори беше престанала да ги посещава по празниците. Но този път нямаше измъкване.
Лори гостуваше в дома на Клара, а това означаваше, че трябва да й играе по свирката. Двайсет и втори декември беше нощта на караокето — всички жени от козметичния салон на Клара, приятелките на Андреа и съседките от тяхната улица бяха длъжни да пеят колкото им глас държи, изпълнявайки коледни хитове от 80-те години в местния караоке бар. Единственото успокоение беше, че заведението разполагаше с частни салони, което намаляваше риска да те забележи някой познат.
Лори изпита болезнено съжаление при мисълта за онова, което се случваше в центъра на Лондон същата тази вечер. Коледното парти на „Сиймлес“, така че Дани и колегите на Лори щяха да бъдат в „Нобу“, нейния най-любим ресторант. Вчера й беше хрумнало да се обади на Дани и да го попита дали можеше да отиде — но й се стори неуместно. Той я беше принудил да излезе в отпуск и тя нямаше да му се подмазва заради един безплатен банкет.
След вечеря тя и Андреа се приготвиха, а Клара повика приятелките си, за да обсъдят последните подробности. Тя си беше сложила шапка на Дядо Коледа върху навитите с маша букли и любимите блестящи обици във формата на коледна елха, макар че все още беше по пеньоар.
— Наистина ли трябва да… — опита се да възрази Лори.
— Да, наистина — отсече Андреа с тон, който не търпеше никакви възражения. — Това е животът ми, Лори — правя това всяка година. И поне този път ти можеш да направиш това безумие поне мъничко по-поносимо. Няма измъкване.
Лори сбърчи нос и се зарови в чантата си, за да извади козметичната торбичка с гримовете си.
— Сложи си от златния брокат и мама ще бъде на седмото небе.
Лори неохотно нанесе малко брокат върху раменете и ключиците си. Андреа взе шишенцето и покри щедро бузите на братовчедка си.
Леля Клара надзърна в стаята.
— Ех, че си хубава! — възкликна тя.
Лори се погледна в огледалото. Приличаше на коледна играчка. Е, щом не можеш да ги победиш, присъедини се към тях, заключи философски тя.
Но след няколко малинови „маргарити“ Лори обсеби микрофона. Дрезгавото изпълнение на „Скъпа, навън е студено“ предизвика бурни аплодисменти и почти оглушителни одобрителни свиркания. От този момент нататък никой не можеше да я спре — Блонди, Тина Търнър, Черил Кол, тя ги изтръшка всичките.
— Дай ми го! — изкрещя тя през смях, като грабна микрофона от Андреа, която от пет минути се двоумеше какво да изпее.
— Всички се радваме, че се забавляваш — намеси се Клара, като я озапти физически. — Но нахалството не подхожда на коледния дух, нали така, миличка?
В края на вечерта Лори почти беше забравила, че Патрик Картър дори съществуваше. В таксито към дома тя се облегна на рамото на Андреа, понеже й се зави свят. Скипли беше много повече от един мъж — Лори беше успяла, най-накрая се беше научила да разпуска. Нейната мини свободна година се беше получила: тя беше намерила себе си.
— Беше толкова забавно — извика тя на трите жени в таксито. — Къде отиваме сега? На клуб? Хайде да отидем на клуб? Ура!!
Телефонът й изписука за получено текстово съобщение, Лори промърмори някакво извинение пред другите хора в таксито и примижа, за да фокусира поглед. Есемесът беше от Дани.
Лори, Весела Коледа. Тази вечер много ни липсваш.