— Ха, добре — каза на глас тя, сама на себе си. И продължи да чете.
Кратки новини от офиса — новите чанти „Навахо“ се забавиха само с няколко дни — абсолютен хит на коледния пазар. Продажбите надхвърлиха очакванията ни. А сбърканите чанти — хм, чуй това. Някоя къртица беше пуснала снимка до медиите — хората си помислили, че надписите за логото са протест срещу капитализма? Щяха да се избият на разпродажбата на мостри, продадохме ги за една сутрин. Джилиан даже каза, че антибрандирането било новото брандиране… Но слушай, загубени сме без теб. Имаме нужда от теб. Джилиан току-що ме попита дали не можем да те убедим да се върнеш по-рано. В началото на януари? Какво ще кажеш?
Лори се замисли за самолетния си билет до Испания. Колко много беше научила само за един месец за онова, което искаше всъщност. Тя набра кратък отговор.
Здравей, Дани. Благодаря за предложението, но ти беше прав — имам нужда от почивка. Ще се видим през февруари. Весела Коледа.
Лори изпрати съобщението. Изведнъж замайването в главата й се уталожи. Когато се върне в офиса, каза си тя, нищо няма да е както преди — да работи от тъмно до тъмно, през почивните дни, до среднощ. Сега Лори владееше положението и нещата щяха да се променят.
Глава 31
Събота, 23 декември
— Все още не мога да повярвам — промълви Беа, когато семейството се скупчи около нея. — Докторите казаха, че за Коледа ще се прибера вкъщи — и да чукна дърво — тя се пресегна и почука на нещо, което несъмнено беше долнопробен фурнир — и ще съм като нова. — На лицето й сияеше широка усмивка, изражение, каквото близките й не бяха виждали отдавна. Беа наистина изглеждаше добре — само превръзката на главата й и обръснатото петно издаваха какво беше преживяла. Междувременно Беа вече беше намерила един шал с ламе от арсенала на Мили, с който щеше да покрива главата си. Всички се съгласиха, че й отива.
Мили прегърна баба си.
— Толкова се радвам, че си добре, бабо.
— Аз също — обади се Зак, като се включи в прегръдката. Отделението, което доскоро им изглеждаше толкова пусто, студено и неприветливо, сега им се струваше окъпано в топла светлина. От леглото на Беа се виждаха украсената коледна елха и блещукащите гирлянди и лампички по коридора.
Ейдън изви глава при влизането на доктор Пейтъл.
— Цялото семейство ли е дошло да ви види, госпожо Мъри?
— Да, докторке, те са прекрасни, нали? — усмихна се Беа. — Не знам как ме изтърпяват понякога, но съм щастлива, че ще трябва да ме търпят още известно време.
— Да, така е — съгласи се доктор Пейтъл. — Вие много ни изплашихте. За съжаление всяка подобна операция крие рискове и вие извадихте лош късмет. Но мога да ви уверя, че хирургът успя да отстрани целия тумор. Вероятността от рецидив е минимална, но ако забележите завръщане на симптомите — моля ви, не ги омаловажавайте. Ще направим някои изследвания на слуха ви, преди да ви изпишем, а вашият семеен лекар ще ви следи. През следващите няколко месеца ще имате нужда от повече почивка и не бива да шофирате.
— Според вас кога ще можем да я отведем у дома? — плахо попита Рейчъл.
— До няколко дни пациентката ще бъде в състояние да пътува — усмихна се доктор Пейтъл. — Така че ще се приберете навреме за Коледа. Но запомнете, че там трябва да си почивате, госпожо Мъри — добави тя със строг поглед, който издаваше подозренията й, че Беа нямаше да стои мирна нито минута след вече изтърпяната принудителна почивка на легло.
Рейчъл почувства вълна на облекчение. Тя се включи в семейната прегръдка с децата и посегна да улови ръката на Ейдън. Погледна го в очите и в този миг осиротялото късче от сърцето й си дойде на мястото.
— До половин час тръгваме — извика Рейчъл, докато раздигаше купичките от закуска.
— Хайде, да изчезваме — направете проверка за забравени вещи — подкани ги Ейдън, когато Зак изникна, отворил уста да зададе поредния въпрос — това беше неговата изпитана тактика на отлагане.
Ейдън се спогледа с Рейчъл и се усмихва.
— Това е почти като… — той не довърши.
— И аз си помислих същото — промълви тя и докосна ръката му. Ейдън се намръщи, но усмивката остана на лицето му. — Хайде — добави тя, — вече ти е позволено да си го помислиш.
— Почти като доброто старо време — довърши Ейдън. — Разбира се, мама е най-важна — добави той, притегляйки Рейчъл към себе си, за да я целуне по главата. — Но не само това. — Той се облегна на плота, а на лицето му изгря недоумяваща усмивка. — Сякаш всичко си идва на мястото, Рейч. Първите два шкафа от работилницата на Джей пристигнаха и Саймън каза, че били страхотно попадение. Все още не мога да повярвам — по всичко личи, че ще си сътрудничим занапред.