— Но къщичката е нещо специално — настоя Зак. — Мили ще ти разказва за нея, за да те държи будна.
Рейчъл и Беа се усмихнаха.
— Не се тревожи за мен, мила. Аз съм добре. Толкова ми е приятно да се занимавам с разни неща.
— Знаеш какво казаха лекарите…
— Ох, моля ти се — махна с ръка Беа. — Ако си извлякох някаква поука от случилото се, то е да се радвам на живота, докато съм тук, и да не губя нито един миг. А пък аз винаги съм приемала думите на лекарите с известна доза скептицизъм. — Тя намигна на снаха си. Докато Рейчъл и Ейдън настояваха да не се преуморява, Беа се връщаше към обичайните си светски ангажименти. Джойс и Пам вече се бяха отбили да я видят и да й поднесат коледните подаръци.
— Ти чу ли за Даяна? — прошепна съзаклятнически Беа на Рейчъл, когато Зак стана от масата и отиде да оближе дървената лъжица и купата. Рейчъл поклати глава. — Тя е влюбена — разкри Беа, с блеснал поглед. — В Греъм, собственика на кръчмата. Много приятен мъж. Не мислех, че е неин тип, дори не допусках, но любовта не признава правила.
— Охо. Каква изненада — възкликна Рейчъл. През последните месеци Даяна беше превърнала мъжемразството в свое призвание. Но само за няколко седмици беше настъпил пълен обрат.
— Освен това се е разхубавила — довърши Беа. — Всъщност, като се замисля, не знам какво е ставало тук, но повечето дами са облечени по-добре от преди. Джойс се беше наконтила е прекрасна блуза с голяма панделка. И май спомена, че е била манекенка в някакво ревю? Може би все още не съм съвсем наред с главата…
— Главата ти е наред. Всичко това е под влияние на Лори — обясни Рейчъл, като се усмихна. Изглежда, Скипли беше засмукан от модната въртележка на Лори.
— Хм, не знам какво е направила твоята приятелка, но определено е вдъхнала свежа струя живот в селото.
Докато седяха около камината вечерта, преяли с приготвения от Ейдън пилешки пай, Мили се обърна към родителите си.
— Нали помните, когато разговаряхме онзи ден — започна тя, — обещах, че трябва да бъда честна е вас и да ви казвам какво правя?
— Да — каза Рейчъл с лек трепет, като хвърли поглед към Ейдън. Бяха разговаряли тримата с Мили, преди да напуснат Лондон, и й бяха обещали занапред да се вслушват в молбите й.
— Ще ме пуснете ли да отида на гости на леля Лори, например през великденската ваканция? Може да се отвори възможност да изкарам кратък стаж в „Сиймлес“? — попита Мили. — И да се видя с Ники?
Рейчъл погледна дъщеря си — тя изглеждаше толкова уверена и пораснала. Двамата с Ейдън трябваше да свикнат с факта, че Мили вече не беше тяхното малко момиченце.
— Ти какво мислиш? — заговори пръв Ейдън, като се обърна към Рейчъл. — Лори нали няма да има нищо против?
— Не виждам защо да не я пуснем — каза Рейчъл. — Лори неведнъж те е канила да й отидеш на гости. Не знам какви са правилата за стажа, ще трябва да попитаме — но ако не е прекалено заета, Лори сигурно ще се радва да те вземе под крилото си. Ще обсъдим тази идея с нея, когато се върне от Испания.
— Благодаря, мамо и татко, вие сте страхотни — възкликна Мили, като скочи на крака и се втурна да ги прегърне. — Просто усещам, че новата година ще бъде абсолютно невероятна. Имам предчувствие.
Рейчъл прегърна дъщеря си. Тя не знаеше с какво се захващаха двамата с Ейдън, но чувстваше, че постъпваха правилно, като гласуваха повече доверие и свобода на Мили.
След като децата си легнаха, Ейдън напъха една мандарина в чорапа, който Мили беше окачила над камината.
— Странно, нали — подхвърли той. — Тя вече е голямо момиче, но все още се цупи, ако си няма коледен чорап с лакомства.
— Да — съгласи се Рейчъл, като се доближи до мъжа си и го прегърна през кръста. Тя се притисна до него. Ейдън я притегли още по-плътно до себе си.
— Рейч — промълви той, обръщайки се да я погледне. — Ела и седни тук. — Ейдън я поведе към дивана, къде двамата седнаха. — Тази година искам да ти поднеса моя подарък по-рано.
— О, така ли? — възкликна изненадана тя. — Това е нещо ново. Как така?
Ейдън извади голям бял плик и й го подаде.
— Просто така.
Рейчъл взе плика и го отвори внимателно. И ахна, когато видя какво имаше вътре.
— Ейдън, ние не можем… не бива — той докосна устните й с ръка — два билета до Венеция?
— Не се тревожи. Да кажем, че просто си поисках реванш за направените услуги. Наех стая в семейна къща за гости, не е петзвезден хотел, но изглеждаше много симпатично. А Даяна каза, че с удоволствие ще наглежда децата за един удължен уикенд, ако мама дотогава не се е оправила.