— Но Ейдън… — промълви Рейчъл, задавена от напиращите сълзи. Тя си представи каналите, гондолите, дворците — да прекара няколко дни насаме с Ейдън беше нейната съкровена мечта. — Ти знаеш, че винаги съм искала да отида в Италия.
— Аз също. И сега ще изживеем медения месец, който никога не сме имали. — Ейдън приглади буйната й коса зад ухото й. — Мили за пръв път ни разтърси, нали? Искам да те помоля само за едно нещо добави той.
— О, така ли? — изрече малко подозрително Рейчъл.
— Да — каза той, като посегна към страничната масичка, взе нещо и го вдигна над главата й. Рейчъл се засмя, когато видя клонката зеленика с бели плодчета.
— Мисля, че мога да се справя с тази задача — каза тя и когато Ейдън се наведе към нея, тя го целуна нежно по устните, изпитвайки прилив на толкова силна любов, както в деня на сватбата им.
Подател: Ben.groves@gmail.com
Получател: Millypede@gmail.com
Мили, здравей!
Весела Коледа!
Аз съм Бен, от училище. Лори спомена, че ще се прибереш в Скипли за празниците, затова исках да ти кажа, че ще правя купон за Нова година. Ти искаш ли да дойдеш? Ще бъде забавно (обещавам). Нищо особено, само няколко приятели. Помислих си, че може би е добре да се видиш с някои хора след дългото отсъствие от училище.
Е, надявам се да дойдеш.
Подател: Millypede@gmail.com
Получател: Ben.groves@gmail.com
Здравей, Бен,
Благодаря за поканата — това е супер. Трябва само да питам нашите, но понеже ти живееш на две крачки от нас, сигурно ще ме пуснат. Може ли да дойда с приятелка?
Доскоро.
Глава 34
Неделя, 24 декември, Бъдни вечер
— Лори, радвам се, че се върна, но знаеш, че мразя да пазарувам — роптаеше Шивон, докато Лори я мъкнеше през Ковънт Гардън. — При това навръх Бъдни вечер?
— Трябва да избера нещо специално за мама — каза тя. — Пък и виж, красиво е — добави Лори, като посочи коледните щандове и ярко осветените витрини, розовобузите минувачи, натоварени с торби и пакети, опаковани в сребриста и позлатена хартия.
— Променила си се — отбеляза Шивон, като огледа внимателно лицето на приятелката си, опитвайки се да определи откъде точно бликаше необяснимата й коледна ведрост.
— Печени кестени? — попита Лори, спирайки пред една сергия, за да си купи кесийка с кестени.
— Да, моля — каза Шивон и разтри енергично премръзналите си бузи. — Нещо горещо ще ми дойде добре.
— Но сериозно — продължи тя, като пое книжната кесия, от която се вдигаше ароматна пара, и последва приятелката си в навалицата, — ти откога се потопи в празничното настроение? Когато се чухме последния път, ти каза, че дори няма да дойдеш на празненството у Лили.
Лори наистина се чувстваше малко саможива напоследък и възнамеряваше да посрещне Коледа в тихо уединение тази година, вместо да отиде на купона у Лили.
— Все още обмислям дали да не пропусна угощението — призна тя. — Макар че не съм казала на Лили. Но наистина нямам търпение да замина за Испания и да прекарам известно време с мама — шампанско и танци на площада на Нова година. Освен това там в момента е плюс 20 градуса.
— Може ли да ме вземеш вместо багаж в куфара? — предложи Шивон, и захапа поредния кестен. — Зажадняла съм за мъничко слънце.
— На мен ми се виждаш съвсем озарена — подметна Лори, забелязвайки руменината по бузите на приятелката си. Емоциите на Шивон се бяха изписали на лицето й. От споделеното досега изглеждаше, че стресът и напрежението от преподаването в гимназиален курс бяха отстъпили място на изобилието от хубав секс.
— Благодаря ти — промълви тя. — Толкова е странно, Лори. Мисълта ми е, че всичко се случи толкова бързо. А сега Ед ме покани да се запозная с неговото семейство. Рано е — така де, какво ще си помислят за мен?
— Ще се влюбят в теб — увери я Лори. — Теб всички те обичат.
Шивон тупна лекичко приятелката си по рамото.
— Ау — подметна тя, сбърчила нос. — Не знаех, че това те интересува.
— Интересува ме — каза Лори, спирайки пред една сергия с дребни бижута. — И ще ми трябваш повече от когато и да било, сега, когато започвам да търся само свестни мъже — обяви тя, като избра едно колие и го поднесе към шията си, така че Шивон да го прецени. — Какво мислиш за това? — попита тя, тръпнейки от докосването на хладното сребърно легло на кехлибарената висулка. — Представи си ме с по-тъмна, смугла кожа. — Тя посочи косата си. — И с няколко посивели кичура.