Добре, Ед беше чудесен. Лори трябваше да признае това. Изглеждаше влюбен до ушите в Шивон, смееше се на всички нейни идиотски шеги и дори се стараеше да накара Лори да се почувства като част от компанията. По пътя насам той ги беше забавлявал с истории за децата, на които преподаваше, и им купи бенгалски огън от продавача на площада.
Започнаха фойерверките и хористите запяха още по-силно. Лори запя на глас — цялото това коледно вълшебство май беше заразително.
Глава 35
Понеделник, 25 декември, първият ден на Коледа
— Вижте какво си имам — възкликна задъхано Зак, като изсипа съдържанието на коледния си чорап върху леглото на родителите си. Часът беше 6:30 сутринта и Рейчъл изохка, докато се опитваше да се събуди, но когато видя сияещото личице на сина си, самата тя се усмихна.
В чорапа на Зак, наред с другите дребни подаръци, имаше малка количка, модел „Фолксваген бийтъл“, която сега се движеше по пода с притеснително реалистично бръмчене.
По-късно, докато закусваха бъркани яйца и пушена сьомга, той показа количката на баба си.
— Ау, тя е прекрасна, миличък — възхити се Беа, усмихна се и погледна Рейчъл с вдигнати вежди.
Ейдън напълни чинията на майка си догоре и й я подаде.
— Олеле — каза тя. — Тъкмо за изгладнелите ми очи, след седмици безвкусна болнична храна — засмя се тя. В червената си жилетка с брошка във формата на листо от зеленика, Беа излъчваше здраве. Тя беше успяла да вмъкне незабелязано подаръците си под елхата.
Всички взеха чашите си с чай и отидоха дневната, където се увиха в топлите одеяла.
— Може ли аз да съм пощальонът? — попита Зак, като се изпъчи в синята си пижама.
— Да — рече Ейдън, като му смигна.
Зак се зае да поднася подаръците, които всеки разопаковаше. Рейчъл отвори подаръка си от Мили — изящен зелен шал от естествена коприна.
— Великолепен е — ахна тя, като го вдигна. — Ти ли го направи, Милс?
— Намерих рисунъка в една от книгите на Лори — обясни Мили и скромно сви рамене. — Е, харесва ли ти, мамо?
— Обожавам го — призна Рейчъл и прегърна дъщеря си.
— Аха! — възкликна Беа, когато разопакова своя подарък. Тя им показа дивиди с филма „Далеч от Африка“, купен от Ейдън в духа на мемоарите, които й бяха чели, докато лежеше в болницата. — Това е забележителна история.
Беа замълча напрегнато, сякаш се канеше да каже нещо.
— Странно е, че ми подаряваш това.
— Така ли? — попита озадачено Ейдън.
— Да — продължи Беа. — Има нещо, което искам да споделя с вас.
Всички затаиха дъх. Всички, дори Зак, зачакаха Беа да продължи.
— Когато започнах да се съвземам в болницата — подхвана тя, обвила ръце около чашата с чай, а сърцето на Рейчъл се сви при спомена на онези ужасни моменти, докато чакаха Беа да излезе от комата, питайки се дали това изобщо щеше да се случи, — имах време за размисъл. И тъй като сега съм добре, искам да се възползвам максимално от времето, което ми остава.
— Истината е — продължи Беа, — че макар да съм направила доста неща в живота си, с които се гордея — несъзнателно тя докосна медальона със снимката на покойния Дейвид, бащата на Ейдън, и погледна внуците си, които я наблюдаваха съсредоточено, — има някои неща, които с Дейвид така и не успяхме да свършим.
Рейчъл почувства объркване. Беа винаги беше излъчвала удовлетворение, отдаденост на обичайните дела и на внуците й. Тя имаше приятелки, няколко вечери в седмицата играеше бридж, занимаваше се с благотворителни акции в общността. На Рейчъл никога не й беше минавало през ума, че Беа можеше да иска нещо повече.
— Искам да отида в Африка — съобщи Беа.
Ейдън едва не се задави с чая.
— Какво искаш, мамо? — попита той, като се изпъна като струна.
— Искам да отида на сафари, с група и гидове — каза тя, като извади от чантата си брошура. Зак се присламчи на дивана до нея и разгледа снимките на лъвове и слонове.
— Яко! — възкликна той с широка усмивка.
Усмивката на Беа засия със същия ентусиазъм, когато му посочи снимките на залези в саваната и хипопотами в сини води.
— Но мамо — заговори Ейдън, — ти току-що излезе от болницата, и лекарите казаха…
— Не се тревожи — побърза да успокои сина си Беа. — Няма да тръгна утре. Но просто разглеждах тази брошура. — Рейчъл видя, че беше на компанията „Трейлфайндърс“, каквато тя самата беше получила преди няколко седмици. — Спомням си как Даяна каза, че искала да отиде на сафари, след като съпругът й я напусна, но бизнесът вървял толкова добре, че решила да изчака. Ами, аз вече нямам такива ангажименти, освен това имам някакви спестявания. Двамата с Дейвид винаги сме искали да пътуваме заедно — в очите й проблеснаха сълзи, но усмивката не напусна лицето й, — но така и не успяхме да го направим.