— Мисля, че Дейвид щеше да се гордее с теб, задето си решила да го направиш сама — обади се Рейчъл, също с насълзени очи.
— Аз също смятам така, бабо, това е чудесна идея — добави Мили.
— Ами, щом настояваш — промълви неохотно Ейдън. — Но първо ще си дадеш време да се възстановиш. И моля те, обещай ми, че ще се пазиш!
— Ще внимавам, разбира се — увери го Беа.
— Добре — каза колебливо Ейдън. — Ами, в такъв случай, в духа на тези новини, май е време да отворим шампанското и да празнуваме.
Той отиде до хладилника, извади бутилката и я отвори с шумно гръмване на тапата.
— Тази година ще ни трябват четири чаши, нали? — подвикна му Рейчъл, като намигна на дъщеря си. Мили се усмихна и стисна ръката й.
— Веднъж в годината, Милс — предупреди Ейдън, изваждайки чашите от шкафа, — така че не се поддавай на щури идеи.
След обяда — сочна пуйка и вкусните лакомства, които им беше приготвила Лори, семейство Мъри се натъркаляха по диваните в хола. Зак разиграваше шаради и като криеше устата си с ръце, подсказваше гръмко верните отговори на баба си.
— Чарли и шоколадовата фабрика! — извика Беа. Мили изохка престорено и се намести, така че да облегне глава върху рамото на баща си.
— Всяка година едно и също, Зак. Не може да продължаваш да мамиш така. Всички те виждаме.
Рейчъл се надигна и взе кутия шоколадови бонбони от масичката.
— Някой иска ли бонбони? — попита тя и поднесе кутията. Отвсякъде се протегнаха нетърпеливи ръце, но Рейчъл подаде картинката с описанието на различните бонбони на Беа, която беше най-отявлената любителка на шоколада в семейството. — Нали ще позволим на баба да си избере първа? Защото тя няма да може да похапва шоколад на сафарито в Африка.
— Знаеш ли какво, Рейч — подхвърли Ейдън с престорено озадачено изражение. — Струва ми се, че май забравихме един подарък. Ти какво мислиш?
— Мисля, че си прав — съгласи се Рейчъл. — Май че нещо е изпаднало от чувала на Дядо Коледа?
Зак се огледа трескаво, търсейки пропуснатия подарък.
— Имаш нещо в чорапа, Зак — обади се Мили, забелязала голям червен пощенски плик да наднича от празния коледен чорап, който беше оставен върху камината.
Зак се втурна да го вземе и дотича обратно до дивана при сестра си.
— Отгоре пише имената и на двама ни — каза той. — Може ли да го отворя? — Мили кимна и той разкъса червения пощенски плик с радостно нетърпение. Вътре имаше кафява картичка във формата на котка.
— Какво пише? — смушка го Мили. Зак разгърна картичката.
— Ваучер — прочете бавно той. Мили се наведе и зачете над рамото му. — Този ваучер дава право на приносителите — това сме ние, Зак — да… — Очите на Мили засияха и тя вдигна ръка към устата си. Ейдън се обърна към Рейчъл и й намигна, докато Мили довърши изречението: — … да получат коте по техен избор.
Глава 36
Понеделник, 25 декември, първият ден на Коледа
— Весела Коледа, весело семейство! — изрече на един дъх Лори в телефонната слушалка.
— Весела Коледа и на теб — отговори Рейчъл. Лори чу поздравите на Мили и Зак. Беше мразовит, ясен ден и Лори усещаше студа дори в добре отопления си апартамент. През заскрежения еркерен прозорец се виждаха колите на улицата, покрити е блещукащ бял скреж.
— Как си прекарвате там? — попита тя.
— Добре сме, благодаря. Много ти благодаря, Лори, за всички приготовления и вкуснотии. Натъпкахме се до пръсване.
— Няма проблем. Това беше най-малкото, което можех да направя. — Лори почувства прилив на топлота при спомена как готвеше в кухнята в Скипли. — Дано само да не съм ви отровила.
— Засега сме добре — а съдейки по вкуса на храната, поне ще умрем в наслада и блаженство.
— Как бяха подаръците? — попита Лори, представяйки си хола, пълен с разкъсана лъскава опаковъчна хартия.
— Ами, доста добре. Мили и Зак получиха коте — или поне обещание за коте. Мистър Рипли беше голям хит, докато живеехме в твоя апартамент. О, и Ейдън ме изненада с екскурзия до Венеция.
— Колко вълнуващо — ахна Лори, — след последния месец вие наистина заслужавате почивка.