— Нямам търпение. И чуй това — Беа току-що ни съобщи, че отива в Африка.
— Ти сериозно ли говориш? — попита Лори, отправяйки се към кухнята.
— Да. Тази сутрин изненадите не спират. Както и да е, ти как си? Мислех си, че вече си на купона у Лили. По-късно ли смяташ да отидеш?
Лори постави чайника върху котлона и извади една чаша, за да си направи кафе.
— Не знам… — каза тя. — Може би.
— Може би? — повтори Рейчъл. — Мислех си, че това е събитието на годината?
— Така е… — Лори прехапа устни. Тя дочуваше музиката, която долиташе от хола на Джей. Представяше си как той и приятелката му си разменят подаръци и се любят, преди да слязат в апартамента на Лили. — Просто…
— Трябва да отидеш — отсече Рейчъл. — Лили държи на теб. А на теб ще ти бъде приятно.
— О, не знам. Може би. — Лори побърза да смени темата. — Хей, получих твоя имейл. Разбира се, Мили може да ми дойде на гости. Много ще ми бъде приятно. Колкото до „Сиймлес“ — когато се върна на работа.
— Значи ще се върнеш? — попита Рейчъл. — Сигурна ли си?
— Да. Но — не ме питай как — Скипли ме излекува от работохолизма. Рейчъл, аз ще се върна в службата, но този път ще бъде различно.
Лори извади куфара и го сложи върху леглото си. Испания. Щеше да помогне на майка си да възстанови разбитото си сърце — и може би, междувременно, помисли си тя, да забрави за своето разбито сърце.
Тя взе сребристия си бански в две части и огледа дали материята не се е разтеглила. Не — нищо чудно, почти не го беше носила през последните две години. Лори го метна в куфара, като си представи как се изтяга лениво край басейна и пие сангрия. Опита се да избере между два чифта сандали на високи токчета и накрая взе и двата. Сложи една памучна бяла рокля върху другите дрехи. Останалото щеше да приготви по-късно.
Лори се замисли за думите на Рейчъл, че трябва да отиде у Лили, и погледна часовника си. Беше едва 15:30 — самолетът й излиташе чак в 10 часа вечерта. Разполагаше с предостатъчно време. Прехвърли тоалетите в гардероба си, извади една червена рокля, после пусна водата в банята, съблече се и се вмъкна под горещите струи.
Лори се появи на вратата на Лили с бутилка шампанско в ръка и стоическа усмивка върху устните. Когато Лили отвори вратата, отвътре долетяха звуците на реге. Лили огледа тоалета й и избухна в смях.
— Е — отбеляза тя, — този стил определено е различен.
Лори беше облякла червената рокля с острото деколте, но беше наметнала отгоре жилетка в кафяво и черно, с огромна триизмерна избродирана червеношийка от дясната страна. Това беше нейното попадение от торбата с вехториите в Скипли, която тя беше взела със себе си по някаква моментна прищявка. По ръкавите се спускаха два реда златни пайети.
— Зная, изглежда ужасно, нали? — призна Лори, като придърпа ръкавите. — Но Коледа е само един път в годината, нали?
Лили се усмихна, улови я за ръката и я въведе в апартамента.
— Толкова се радвам да те видя, момичето ми — каза тя. Много ни липсваше. Сега ела да ти покажа какво направиха те за мен.
Лори мина покрай неколцина гости, които разговаряха до вратата на кухнята. И ахна, когато видя разликата. Стените на кухнята и някои от стените на хола бяха освежени с красиви тапети, наред със стилни дървени етажерки, върху които се виждаха наредените готварски книги. Протритият линолеум беше подменен и целият апартамент изглеждаше по-хубав от нов.
— Красиво е, нали? — промълви усмихната Лили. — Джей изработи етажерките — добави тя, прокарвайки ръка по дървото. — Талантливо момче е той — отбеляза тя, като намигна на Лори. — А твоята приятелка Рейчъл и децата й, те също помогнаха. Да са живи и здрави — завърши Лили с насълзени очи. Наоколо хора похапваха и си пийваха, смееха се. В кухнята една възрастна двойка се полюшваше под звуците на карибска музика. Лили вдигна одобрително вежди, виждайки ги да се прегръщат. — Ето го коледния дух в действие — каза тя на Лори с тих смях. Приятелите на Лили от съседните къщи бяха насядали около масата, заедно с порасналите си деца. Отвсякъде се чуваше смях.
Докато си сипваше пържено пиле, Лори съзря Джей. Или поне тила му. Той беше навън в градината, виждаше го през прозореца да се смее и да разговаря с човек, който не се виждаше.
Лори се беше опитала да се подготви вътрешно за този момента, но все пак първият й инстинкт беше да се скрие. Тя се огледа — скътаното в нишата канапе беше практически невидимо от мястото, където стоеше Джей. На него седеше мъж с познато лице, но Лори не можеше да се сети за някаква връзка. Беше облечен в елегантен син костюм, а по раменете му се спускаха посивели раста плитки. Тя се настани до него. Мъжът взе една рамка със снимка от масичката и я разгледа.