— Красива жена — отбеляза почтително той. Лори го погледна изненадана, след това видя, че мъжът сочеше снимка на Лили на някакво парти. Лори се доближи, за да разгледа снимката отблизо. Лили беше на около трийсет години, приблизително на възрастта на Лори, и танцуваше с някакво малко момче на претъпкан дансинг. Лицето й беше обърнато към камерата, озарено с широка усмивка.
— Все така красива — добави той, като вдигна глава. Лори се вгледа в живите му кафяви очи и кожа с карамелен цвят. Не изглеждаше никак зле за годините си.
— Ти си Бил, майсторът на велосипеди, нали? — попита Лори. — Бил, нали? — Тя си спомни табелката, която той понякога изваждате пред съседната сграда, рекламирайки услугите си с изписани на ръка с тебешир букви върху черна дъска. Пред работилницата винаги се виеше опашка.
— Точно така, това съм аз — каза той с гърлен смях, като откъсна поглед от Лили и подаде ръка на Лори. — Приятно ми е да се запознаем. Може ли да ти налея още малко ром? — Той се пресегна към бутилката и й наля два пръста, доливайки чашата с джинджифилов ейл. Лори отхапа от пилето.
— Имаш нещо тук — пошепна почтително Бил, сочейки зъбите на Лори, между които беше влязло парченце дафинов лист. Смутена, Лори го махна и благодари на Бил.
— Тя е доста добра готвачка, нали?
— Най-добрата — каза Лори, проследявайки погледа на Бил, отново устремен към Лили. — Трябва да поговориш с нея — окуражи го тя.
— Наистина ли мислиш така?
— О, да. Случайно знам, че си няма никого. Свободна жена.
На Бил не му трябваха повече насърчения.
— Ами, в такъв случай — каза той, — нали ще ме извиниш за момент? — Лори му даде знак да върви и Бил се изправи, приглаждайки панталона си. И с един бърз поглед и усмивка към Лори, той се упъти към Лили, която разговаряше с някаква приятелка.
Лори огледа помещението: около масата се виждаха няколко познати лица, но Шивон и Ед явно все още не бяха дошли. Лори погледна стенния часовник. Беше едва четири часа, нямаше за къде да бърза.
Мобилният й телефон изчурулика със сигнала за получено съобщение. Лори го отвори, благодарна, че има с какво да се занимава. Есемесът беше от Рейчъл.
Сетих се нещо. Нали знаеш, че Джей все още е влюбен в теб? И е свободен? х
Пулсът на Лори се ускори. Тя вдигна поглед и веднага забеляза Джей в кухнята. Той беше влязъл вътре. Не разговаряше с онова момиче, тоест с никое момиче, а с Шон от долния етаж. Джей улови погледа й. Извини се на събеседника си и се запъти към мястото, където седеше Лори. Сърцето й заби като лудо.
— Ти успя — промълви той с топла усмивка.
Лори побърза да прибере телефона си, а Джей седна до нея.
— За нищо на света не бих пропуснала това парти — каза Лори.
— Радвам се, че дойде — каза Джей. — Весела Коледа. — Той вдигна бирата си, за да се чукнат.
Умът на Лори се изпразни от всякаква мисъл — Джей седеше толкова близо до нея, че тя не можеше да измисли нито една думичка.
— Беше ми приятно да се запозная с твоята приятелка Рейчъл продължи той, оставяйки бирата си на масичката.
— О, така ли, значи двамата си допаднахте?
— Ами, да — призна Джей. — Познахме, че сме от едно тесто. Тя дори дойде на един от нашите концерти на живо.
— Шивон ми разказа за това — отбеляза Лори, пронизана от неочаквана ревност.
— Рейчъл ме накара да се замисля за някои неща. — Той замълча. — Боже, никак не ме бива в тази работа — добави той, прокарвайки пръсти през косата си. — Но имам чувството, че…
Сърцето на Лори блъскаше диво в гърдите й, докато тя чакаше Джей да продължи.
— В края на лятото между нас двамата имаше нещо. Нещо специално — промълви Джей, — и все още го има. Поне от моя страна.
Думите му увиснаха във въздуха.
— Мисля, че си струва да опитаме още веднъж. Както трябва. Смятам, че ти си страхотна, Лори. Винаги съм го мислил. Тоест, освен ако онзи мъж снощи не беше приятелят ти… в такъв случай…
— Ед? — попита Лори, а по устните й плъзна усмивка. — Не. Той е приятелят на Шивон.
— Добре. Даже много добре — засмя се Джей. — Радвам се, че изяснихме това. Е, ти какво мислиш?