— Значи това е шибаният ти кораб?
— Това — потвърди Табита с глас на водещ телевизионно шоу — е шибаният ми кораб!
Доджър пусна тънка струйка дим от крайчеца на устните си. Вдигна глава и погледна към маранята над тях.
— Защо не са го използвали?
— Не зная — призна Табита. — Кой би могъл да обясни постъпките на фраските?
Старата й дружка втренчи поглед в нея. Ясно бе, че едва сдържа смеха си.
— И какво смяташ да правиш с него? — попита тя малко грубичко.
— Дълга история.
— Всъщност даваш ли си сметка с какво си се захванала? — попита със сериозен тон капитан Гилеспи.
— Разбира се, че не си давам — призна Табита. — Алис знае всичко — отвърна тя така, както един християнин би казал: „Господ знае всичко.“ След това притисна с ръка преметнатата през рамото чанта.
А в зеления купол вече чакаше развълнувана тълпа, жадуваща да зърне дръзкия пилот. Гилеспи раздруса ръката на господин Спинър и намигна на момичетата, които надничаха откъм коридора.
Капитан Джут тършуваше за нещо из чантата си.
— Алис — произнесе тя. — Това е Доджър. Стара моя приятелка.
— И ДРУГ ПЪТ СМЕ СЕ СРЕЩАЛИ, КАПИТАН ГИЛЕСПИ — прокънтя гласът на корабната личност. — ПЪРВО НА УТОПИЯ, КОГАТО БЯХ БАРЖА. ПОЯВИХТЕ СЕ НА ТЪРЖЕСТВОТО ПО СЛУЧАЙ КУПУВАНЕТО НА КОРАБА.
Доджър показа великолепните си зъби. Тя обходи с показалец мигащите пултове и многобройните ръчки за управление.
— Алис, гледам, че сега можеш да се похвалиш с нови придобивки.
— И НЕ САМО АЗ — отвърна корабната личност. — ВСИЧКИ ИЗМИНАХМЕ ДЪЛЪГ ПЪТ ОТ ОНЕЗИ ДНИ.
Доджър Гилеспи започна да се смее и не спря, докато не се закашля сподавено. Едва тогава се пресегна и дръпна Джут за ръката, сякаш търсеше помощ.
— Само ти, Джут — изхриптя тя и тихичко изпсува.
Табита положи ръка върху щурвала. Почти бяха осигурили стартова скорост. На екрана бе увиснало размазаното изображение на Сатурн, който изглежда се намираше право по курса.
— Какво ще правиш сега, Алис? — попита Доджър Гилеспи. — Сигурно ти се ще да достигнем до Проксима Центавър само с един скок, а?
— СЪМНЯВАМ СЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПОЛУЧИ ТОЛКОВА БЪРЗО, КАПИТАН ГИЛЕСПИ — отвърна Алис. — ПО МОИ ИЗЧИСЛЕНИЯ ЩЕ Е НЕОБХОДИМО СУБЕКТИВНО ВРЕМЕ, ОТГОВАРЯЩО НА ПЕРИОД ОТ ПЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, МОЖЕ БИ ДОРИ ТРИДЕСЕТ. МЕЖДУЗВЕЗДНИЯТ ХИПЕРПРОСТРАНСТВЕН ПРЕХОД ПРЕЗ ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВИЯ КОНТИНУУМ НЕ ПРИЛИЧА НА НИЩО, КОЕТО СТЕ ПРЕЖИВЯВАЛИ ДОСЕГА. ДОРИ БИХ КАЗАЛА, ЧЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ ТЕНДЕНЦИИ ЗА ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ УРАВНЕНИЯ С ВСИЧКИ ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ТЯХ ПОСЛЕДСТВИЯ…
— Алис — прекъсна я Табита.
— ДА, КАПИТАНЕ?
— Пълен напред, Алис — нареди Табита.
— РАЗБРАНО, КАПИТАНЕ.
Капитан Гилеспи се засмя, подпряна на облегалката.
— Господи, малката, трябва да си по-търпелива. Твърде бърза е за мен, Доджър — оплака се Табита.
— Права ли съм, Алис? Двеста часа полет от Харон до Венера.
— 233 ЧАСА, 16 МИНУТИ, 51,24 СЕКУНДИ.
Джут наблюдаваше размазаното лице на Сатурн, което се плъзна назад, превръщайки се в златист облак.
— От Венера до Пояса само за един ден — произнесе замислено тя.
— 29 ЧАСА, 43 МИНУТИ…
Навсякъде по заобикалящите ги монитори потекоха водопади от информация. В началото на коридора един от екраните увисна под стойката върху няколко полюшващи се жици. Двама техници изтичаха при него и го повдигнаха на ръце.
— Казвам само, че няма да е зле, ако я подложим на допълнителни изпитания, преди да я натоварим докрай.
— Аз се махам оттук! — обяви капитан Джут и когато погледите им се срещнаха, Доджър забеляза нещо в очите й, сякаш й казваше: „Преди да са дошли, за да ми вземат кораба!“
И тогава пространството около тях се изкриви, сякаш те и целият персонал в кабината трябваше да бъдат натикани в гърлото на някакъв безконечен тунел и въздухът заискри в електриковосиньо. Отекна пронизителен, пищящ звук, наподобяващ свирката на електрически чайник. Звукът не само не утихна, а се разцепи и умножи, докато тъпанчетата и очните ябълки на всички на борда заплашваха да се пръснат, и едва тогава издъхна в хиляди отделни ноти, които отекнаха по спираловидната каскада от разпокъсани пространства, след което вратите на безкрайността се разтвориха и пропуснаха грамадния кораб.