Фанфарите и възторжените аплодисменти бяха толкова шумни, че никой от тях не можа да чуе последното официално съобщение на Алис. Бяха подминали отклонението. Намираха се в заобиколната крива и щяха да се появят отново в нормалния космос най-рано след година, дори след две! Прозорците на Земната зала и витрините на „Мъркюри Гардън“ показваха само бледата, еднообразна стена на нищото, която приличаше на замръзнал дим. Дори вкусът на познатите неща сега бе различен, макар никой да не беше в състояние да го забележи.
Капитан Джут приседна с разцъфнала на лицето удовлетворена усмивка, сякаш не забелязваше суматохата наоколо. Тя докосна няколко копчета на клавиатурата, извика на екрана обемно изображение на координатите и премести длан върху щурвала.
— Чудесна маневра, Алис — похвали я Табита. — Поддържай курса.
— Разбрано, да поддържам курса — повтори Спинър.
Доджър Гилеспи я погледна с нескрито уважение. Хлапето очевидно бе станало звезда. Изглежда разполагаше с цял куп великолепни помощници, хора, които биха изпитали неимоверно щастие да бродят из безконечните простори на хиперпространството, насочвани от векторите на непозната, извънземна програма. Тя опря буза във високата яка на ризата си и откри, че се е изпотила.
— Имаш нужда от нещо освежаващо — подметна на Табита.
— Не — отвърна капитан Джут. — Имам нужда от цял куп освежаващи напитки. Защото потегляме на йеееееееей!… — тя извика, заподскача и взе да размахва ръце, а всички останали се присъединиха към нея, като се надпреварваха да крещят и да ръкомахат. Към Табита се протягаха безброй ръце с дарове, шишета, кутийки с пудра и поизсъхнали резенчета от торта.
Веселбата бе в своя вихър, Когато Доджър Гилеспи най-сетне успя да убеди Джут да излязат за малко. Наложи се да я дръпне за ръката и да я извлачи на буксир през гъстата тълпа. Но въпреки възбудата си Джут отказа да излезе, преди да си е прибрала пластината.
— Познаваш ли Рори? — попита я Доджър, когато наближаваха изхода.
— Кой е Рори?
— Ще видиш… ако все още е на работа.
Съдейки по тона на Доджър, тя не се съмняваше, че ще го намерят. Въпросът бе, ще съумее ли да налучка пътя. На „Изобилие“ не всичко стоеше там, където го оставяш.
Може би тъкмо по тази причина Табита предпочиташе да носи пластината навсякъде със себе си.
Заобиколиха купола с название „Раят на Дали“ и свърнаха от главния път, преди да се озоват под акведукта, зад който започваше районът с големите резервоари и където тъмнееха мрачните входове на Пещерите на Хаоса. От ниските покриви на парниците се спускаха подобни на въжета стъбла от зеленикав мъх, разстилаха се по пода и се смесваха с бакърените марсиански тръстики, чиито разцъфнали цветове продължаваха да се извиват в търсене на бледото слънце.
В занемарените шахти отвъд Западен Асгард се гушеха колиби, струпани от подръчни материали като полуразтопени пластмасови плоскости, пеноблокчета и крадени алуминиеви листове. Брадясали типове се катереха по паянтовите стълби, мъкнеха шкафчета и ръждясали умивалници. Бегълци от други светове, които започваха тук нов живот, затворници от 000013, възвърнали си неочаквано свободата. Грубите им подвиквания отекваха в ниските сводове.
— Погледни ги само — посочи Доджър.
Табита извърна глава.
— Че какво им е? — попита тя.
— Имам чувството, че не съм била тук от векове — въздъхна Доджър. Тя се намести върху облицованата седалка на кабината. — Наистина ли не си чувала за „Тривиа“?
— Какво е „Тривиа“?
— Барът на Рори.
— Въобще не бях идвала насам. Още не съм обиколила всичко. — Беше й неприятно да го признае. Истината беше, че за нея „Изобилие“ открай време си оставаше място, което предпочиташе да избягва, лъскав квартал, в какъвто такива като нея неизбежно ще загазят и веднъж вече го бе изпитала на гърба си.
Лифтът описа широк завой и навлезе в тесен тунел. Джут мярна лицето си, отразено в тъмнината, през която преминаваха.
— На нищо не приличам — оплака се тя, вдигна ръка и обърса наслоената върху стъклото мръсотия. След това се изкиска умолително. Беше разчорлена, отслабнала с няколко килограма от преживяванията, краищата на косата й бяха обгорени от киселинните плюнки на разгневените капеланци. Прокара пръсти през къдриците си и откри няколко почти оголени места.
— Къде предпочиташ да се настаниш? — попита тя.