Дженива Маккан разпери ръце, ужасена от тази мисъл.
— О, Боже мой… — въздъхна тя, сетне неочаквано се засмя, оголвайки зъби в добре тренирана усмивка.
Щръкнала върху масата, капитан Джут първа забеляза пристигането на Саския Зодиак. Извика й, вкопчи се в нея и я надари с голяма, звучна целувка.
— С кола съм — извика акробатката в ухото на Джут.
— Сега вече можем да отидем на бала — обърна се Табита към развеселената компания. Тя представи Саския на Доджър Гилеспи и последната я разгледа с нескрито любопитство. — Да знаеш, че не си я давам — побърза да уточни Джут.
— Чуй я само — подметна Доджър на Саския. — Момичето, което си открадна свят.
4.
Топлото време се задържа. Израсна буйна растителност, която закриваше стълбищата и обрамчваше в гирлянди терасите. Палернианците ставаха все по-неспокойни, непрестанно се чешеха и се зъбеха един на друг. От перките нямаше и следа, сякаш бяха потънали в земята или по-скоро в тунелите под обезлюдените и изоставени квартали.
Хората се струпваха в обитаваните части и се люшкаха в една или друга посока, сякаш движени от невидими течения. Пустееха по-голямата част от жилищните сгради, но търговските обекти, баровете и ресторантите сияеха непрестанно, подобно на лагерни огньове сред безбрежната прерия.
И въпреки това, както беше предвидил Административният съвет, имаше периоди от субективното време, когато хората се прибираха да поспят, и те все повече се сближаваха за отделните райони. Цели квартали утихваха неочаквано, като че ли поразени от вълна приспивателен газ или под командата на неуловим и необорим сънотворен рефлекс, на хипнотично излъчване, повлияващо едновременно всички пчелички в кошера. Тогава трафикът постепенно замираше, утихваше звънът на комуникаторите. Тишината и покоят след дневната шумотевица и гълчава контрастираха досущ като смълчано предутринно затишие в самия пъкъл.
Пустееше и Монтгомърската цепнатина, чиито мемориални сводове тънеха в сенки. Високо горе, при стената на порта, обрамчена в тънката, сияеща черта на биофлуоресцентното осветление, малобройна група катереше бавно тясна метална стълба с парапети от изпънати стоманени въжета. Бяха двамина — мъж и нещо, което приличаше на жена. Мъжът носеше малък, син, издут сак. Жената носеше тяло.
Отиваха в апартамента, избран от мъжа. Нямаше нищо особено в мястото, накъдето се бяха запътили, нищо, което да го отличава. Само едно помещение, където да си оставиш нещата, преди да се замислиш какво да правиш оттук нататък.
— Следващият етаж — обяви мъжът.
Жената го следваше мълчаливо, ако се изключеше едва доловимото й дишане. Носеше големи, многопластови сандали, чиито твърди подметки мачкаха като танкови вериги сгърчените върху металните стъпала лиани.
Когато влязоха в сумрачния апартамент, мъжът спря и се огледа, бръкнал с ръце в джобовете. Всичко тук — спартанската, утилитарна мебелировка, черните отвори в стените, от които се подаваха разноцветни кабели, дори безформеният сак на пода — говореха за преходност.
Мъжът бе облечен с неутрален, но инак безупречен сив костюм. Беше закрепил на носа си миниатюрни очила без рамки. Той имаше много имена, малко от които прекалено дълги, ала в момента се наричаше Грант. Той беше Грант Непреклонния. Грант Непокорния.
През малко прозорче в стената се виждаше съседният апартамент, с изглед към следващия и така нататък. Всички бяха празни. Нямаше жива душа и на горния етаж, мъжът го бе проверил лично, след като прекоси мъждиво осветения коридор и отвори последователно всяка една от вратите.
— Да — произнесе той, сякаш отговаряше на някакъв въпрос или потвърждаваше неизказана мисъл.
Жената го гледаше с немигащи очи. По кожата й пробяга гърч, който завърши с нервен тик на лицето. Тялото, което бе преметнала през рамо, принадлежеше на мъртво ченге.
Е, добре — обърна се мъжът. — Сложи го долу.
Жената пусна трупа на пода и го преобърна по гръб. Боравеше с лекота, макар ченгето да носеше дебела и явно тежка броня. Тя приклекна до него и протегна напред дългите си ръце, с обърнати нагоре длани. Беше облечена в непретенциозна тъмночервена рокля, изпъната, заради позата, по бедрата й. Ноктите на двайсетте й пръста, бяха късо подрязани, а косата й бе вързана на тясна, закачена на кок опашка.