— Фраските са свестни копелета. Кой би го казал преди? И се спогаждат много по-добре с нас, отколкото капеланците. Онези тъпоглавци така и не можаха да схванат, че конкуренцията е всичко.
— О, Уолтър, стига си дрънкал глупости за фраските.
— Вие говорите ли езика им, Уолтър? — попита Дженива.
Семейството на Уолтър се състоеше от трима души — синчето им се тъпчеше по най-невъзпитан начин. То се изсмя, вдигна вилицата си, размаха я като диригентска палка и свирна през зъби.
— Норвал! — Майката замахна със салфетката и се опита да го спре, докато Бет на свой ред го прихвана в близък план. — Норвал!
— А не смятате ли, че може да настъпи момент, в който да съжалявате за решението си? — попита Дженива.
— Честно казано, никой от нас не може да се похвали с каквито и да било шансове, особено ако не ни се притекат на помощ капеланците. У дома назрява война, също както по-рано.
Сервитьорите се усмихнаха с белезникавите си зъби. Един рошав алтецианин с хартиена престилка бършеше тромаво незаетите маси. Из въздуха се носеха роботи-комари, изсмукваха локвите от разлети напитки и отнасяха разпилените люспи от арпаджик.
Пътниците нямаха нищо против да пожертват година-две от живота си, напротив, всички бяха изпълнени с нетърпеливо очакване да преживеят вълнуващи мигове по време на пътуването. „Ще бъде страхотно — обяви мъж в джелаба. — Истински урок за децата.“
— Той харесва Пещерата на Хаоса, нали, Норвал, онова местенце, дето можеш да играеш на всякакви игри? Дето хвърчахте и се гърмяхте един друг, а, сладурче?
Норвал се ухили на Дженива по начин, който едва ли беше подходящ за едно типично семейно предаване, и тя даде знак на Бет да се преместят на съседната маса, където едър мъжага с пурпурно-жълта риза, черна брада й привързана на конска опашка коса атакуваше грамадна купа с чили.
— Извинете, сър, Дженива Маккан, Девети канал. Какво ще кажете за пътуването?
— Всичко е супер — отвърна мъжът, без да намалява и на йота темпото, с което си задоволяваше апетита.
Не особено обещаващо начало. Оказа се, че неговият спътник, който досега бе скрит зад масивното му туловище, имаше доста отвращаващ вид. Приличаше на нещо, потопено в казан с мазнина, за да бъде изпържено вътре.
— Вярвате ли на обещанието на текунаците, че няма да се стигне до недостиг на храна? — попита тя, обръщайки се към мъжа с ярката риза, като същевременно незабележимо се отстрани от неговия приятел, позволявайки на Бет да улови в близък план препълнените чинии.
Едрият мъж за първи път я погледна и смръщи нос, без да прекъсва работата на челюстите си.
— Това е „Изобилие“ — обяви той с изтънял, добродушен глас. — Не сте ли си задавали някога въпроса какво означава това? Тук можете да получите всичко, което ви скимне.
Входната врата се плъзна встрани и в помещението нахлу развеселена компания с нахлузени на вратовете клозетни седалки. Носеха се с бясното темпо на пощурели коне и едва не прегазиха зашеметения отец Льо Кок, озовал се на пътя им.
— Ето компания, към която заслужава да се присъединим — обяви едрият мъж замислено.
Мазният му спътник подсмръкна многозначително.
— Няма да ни вземат.
— Тебе няма да те вземат — уточни другият, като повдигна рамене. — Чудя се как въобще те пуснаха тук.
Дребосъкът се захили, сякаш му бяха направили комплимент. Приятелят му разпери лакти, дълбаейки лъщящото месо.
— Щот аз съм стара дружка на капитана.
Бет вдигна камерата и показа панорамна картина с пъстри цветове и препълнени маси. Блондинка с плетена рокличка зареждаше ароматизатора, докато чистачите димяха от претоварване. Навсякъде цареше неподправено веселие. Немногочислена компания се надигна и обяви на висок глас, че се е забавлявала достатъчно.
Отвън ги причакваше отец Льо Кок. Опита се да им привлече вниманието с майсторски разперена колода карти и изрезки от списания, върху които се мъдреха лъскави модели, луксозни стоки и, кой знае защо, фазите на луната. Те бяха неговите географски карти, неговите талисмани.
— Братя и сестри, докато се носим сред звездите и космоса, не забравяйте всепречистващите молитви. Ние сме сред океан от мрак и всеки непризнат грях, всяка грешка може да ви отведе, в друго измерение!
Проповедникът носеше дълго бледомораво сако, тесни черни панталони с оръфано дъно и стара, изпъстрена с лекета и дупки от цигари жилетка. Темето му беше лъснало от плешивина, обрамчено от чифт буйни бакенбарди. Неспокойните му очи бяха уголемени от лещите на кръглите му очила, стегнати в тесни позлатени рамки. Бяха толкова изпъкнали, че заплашваха всеки миг да бликнат напред и да ви окъпят в лигавата си непримиримост.