Тя долови гордото и доволно изсумтяване на мъжа. В него се усещаше призив да присъства на успехите му, да сподели радостта му от проследяването на досието, чието съдържание трепкаше по екрана със синкави букви, да го гледа, докато разпъва и хвърля своята невидима мрежа.
Його положи глава на коляното му. В стаята беше горещо. Миризмата на мъртвото ченге ставаше все по-силна и настойчива. Многостранният процес на неговото разлагане осигуряваше постоянни дразнители за вниманието й. Онази част от съзнанието й, която все още обитаваше потайните ниши на Касиопея, отвръщаше на тази миризма с настойчивия съвет: „Бягай надалеч!“ Припомняше й, че скоро тук ще дойде старукът, за да се разрови в разлагащите се тленни останки, излъчващи цяла симфония от отрови и мирис на леш. Тъжен и смразяващ кръвта вопъл в нощта.
Но сега не бяха в степта. Нямаше трева, нито разпокъсано, зелено небе, нито бруминови дръвчета и локви. Само бледозеленикави тапети и оголен бетон, полъх на тунелна влага, химикали и скрита заплаха. Його ще остане, където е сега, ще помни на какво не бива да обръща внимание и кога трябва да пази мълчание.
Изправен до прозореца в другата стая, Грант Непреклонния гледаше към кехлибареното зарево, което трептеше по стените на Голямата цепнатина и се опитваше да си припомни, дали бе спал предната нощ. Под него неномерираните улици се виеха като галерии на подземен лабиринт. Беше горещо като в кратера на вулкан. Горещо като в самия пъкъл.
— Його. Ела тук.
Грант Непреклонния не беше комарджия. Комарджийството включваше доброволно лишаване от контрол и следователно бе крайно непривлекателно. Той работеше само със сигурни величини, с точно определени числа. Не виждаше причини да се захваща с игра, която не би могъл да спечели.
Ето защо всякакви предположения за това, че по своя характер това пътешествие е едно неоправдано излагане на риск, щяха да му се сторят най-малкото неуместни. Интересът му бе съсредоточен върху узурпатора на орбиталната станция, а не към хипотетичната й цел. Имаше много за разкриване, но и печалбата си заслужаваше. Днешното зрънце щеше да даде дългоочакван плод, стига да положи необходимите грижи.
Сред размножаващите се сенки две нервни системи правеха усилия да се слеят и две души се стремяха да заемат едно и също тяло. Грант сграбчи пешовете на шлифера на Його и се намести между краката й. Могъщите, необятни бедра, които с лекота можеха да му скършат гръбнака, се разтвориха пред него без капчица колебание. Той сключи пръсти върху най-нежната част на гръкляна й и натисна, принуждавайки я да нададе нисък, гърлен стон, докато повдигаше таза си към него. Миризмата й изпълни пустия апартамент като резливия мирис на някое диво, свирепо животно.
5.
Добре организирани групи от любопитни туристи кръстосваха изоставените алеи и се събираха на самия връх на Уингуотър каньон, откъдето потегляха към джунглата, предвождани от опитен водач.
— Следвайте ме, дами и господа — подканяше ги водачът с нисък, нетърпящ възражение глас. — И запомнете, няма никакъв смисъл да се скупчвате. Повтарям, никакъв смисъл. Тук всичко е в изобилие. — Обикновено туристите се засмиваха, макар и напрегнато, на тази двусмислица, след което включваха видеокамерите си. Докато се прокрадваха из запустелите, обрасли в растителност коридори, те събираха различни предмети за спомен, а на връщане си показваха един на друг празни бутилки от вино или покрити с петна нощници.
При една подобна експедиция две туристически групи се срещнаха в просторно, новооткрито помещение, изпълнено със зеленина. Почти всички, туристи от групата на заблудените бяха жени, облечени в захабени палта и сдъвкани шапки. Водачът на другата група, някога бригадир в една от мините на Пояса, ги огледа критично зад стъклото на своя визьор. Дали не се опитваха да бракониерстват в неговия район?
— Откъде се взехте вие? — попита подозрително той.
Една от жените, която изглежда бе поела командването, пристъпи напред. Крачолите на панталона й бяха оръфани, а обувките — съвсем изтрити. И въпреки това тя сграбчи чантата си и се изправи нахакано пред този едър, покрит с белези и отдавна небръснат индивид.
— От Сюрей — рече тя с твърд глас.
— Литъл Фоксборн — добави друга, малко по-уплашено. След това премигна и огледа зяпащите я туристи. — Някой знае ли го?
Оказа се, че това са членове на Института на жената, потеглили преди време на експедиция из тунелите, където впоследствие се изгубили. Някои от тях водеха със себе си децата и мъжете си. Като се изключи един сърдечен пристъп и всеобщото изтощение, всички бяха сравнително добре. Ала новината, че станцията е напуснала орбитата си и сега е навлязла дълбоко в хиперпространството, предизвика униние.