— Вибрации — извика той. Вдигаше очилата си всеки път, когато понечваше да заговори. — Там има… статични заряди… хармонични… аналогови… резонанси. — Той се ухили щастливо. — Интегрално — произнесоха устните му.
— Разбирам — кимна тя, макар да не беше самата истина. — И херувимът ви командва, нали? Можеш ли да намалиш малко музиката?
— Неин е проектът — потвърди Роналд и посочи с пръст розетките й. — Филмчета ли си пускате?
— Не. Само духови оркестри. Продължавай.
— Херувимът може да разчита допълнителния код, който серафимите предоставиха на Алис — обясни Роналд. — Сравняваме го с вибрациите в стените.
По някаква причина й стана неприятно да го чува как произнася Алис.
— Проверка — продължи той и рязко натисна с крак газта. — Целта ни е да намерим връзка между мястото на засичането и онова, с което се занимаваме там в момента. Всичко е картография и калибровка. Интегрална работа! Цяла нова наука!
Таванът над главите им взе да се снижава. От него висеше прашен сноп от кабели, които се разклоняваха на определени интервали.
— И от колко време познавате шефката? — попита Роналд.
От колко време? Доджър Гилеспи си спомни Силвърсайд, залата за наемане на свободна работна ръка и едно малко, мургаво момиче с току-що пришити нашивки върху униформата. Новооперено пиле, което чака старата кокошка да го вземе под крилото ри.
— Сигурно преди да си бил роден, Роналд — рече тя. — Заедно летяхме на „Мичъм“ от Вортигерн до Шигенага.
— Що ли питам — въздъхна Роналд, но след миг добави. — Корекция, не ставаше въпрос за капитана. Имах предвид херувима. Кстаска.
Капитан Гилеспи плъзна поглед по обкръжаващия ги пейзаж.
— Мяркала съм го.
— И прескачате насам само да проверите как вървят нещата?
— Може би. — Тук долу бе мъртвило като на Луната. Намираха се дълбоко под заселените пещери и заобикаляха перпендикулярните шахти. Пружините на бъгито стенеха в мъчителен протест. Звукът бе като солово изпълнение от записите на Роналд.
— Ти го нарече тя — неодобрително изсумтя Доджър.
— Добре де, съжалявам, сбърках — заоправдава се Роналд. — Тя ми е началство все пак, нали? Не можеш да работиш за някого и да му викаш то!
— Аз пък съм имала началници, които би могъл — сопна се капитан Гилеспи. Херувимите бяха машини, както и да се наричаха помежду си. Ако питаха нея, всичко, което може да оцелее във вакуум, е машина и нищо друго.
Когато най-сетне спряха, беше горещо като в пещ. От пукнатините стърчаха жилави шубраци. Някъде капеше вода. Роналд бе взел каски и за двамата. Капитан Гилеспи изпробва лампата си. Подът бе покрит с изсъхнали листа, смачкани кутии от бира и малки, жълтеникави петънца. Перкски фъшкии. Роналд стоеше в ъгъла и я чакаше търпеливо, преметнал сак през рамо. Зъбите му блестяха в светлините на лампата й, но очите му бяха скрити зад стъклата.
— Добре ли сте, капитане? — попита той.
Още преди няколко километра беше видяла голяма табела на строшената бариера, реликва от орбиталните дни. НАВЛИЗАТЕ В НЕОБИТАЕМА ЗОНА, гласеше надписът. Предупреждение за смъртни опасности и за това, че сам ще отговаряш за постъпките си.
Капитан Гилеспи изсумтя. Момчето, което се наричаше Роналд, я поведе към един отвор в пода. Беше като хралупа в старо дърво.
— Аз ще сляза пръв — обяви той.
Капитан Гилеспи му махна с ръка, без да говори. Докато, се спускаше, тя се огледа, като си поемаше мъчително въздух. Надяваше се, че долу ще има достатъчно кислород. От малка не си падаше по затворени места.
Роналд и капитан Гилеспи изтрополиха надолу по стълбите и поеха един след друг през поредица от тунели с толкова ниски тавани, че трябваше да се превият одве, за да вървят. На няколко пъти Доджър се препъна в мрака. Кръстът я заболя.
Роналд завъртя глава и я заслепи с лампата си.
— Всичко наред ли е? Ама страхотно е тука, а?
Доджър бе твърде задъхана, за да отговори. Имаше чувството, че се намира в гигантски изоставен кошер. Из въздуха витаеше миризма на леш. Тя се закашля и плю между краката си.
После отпред долетя шум, равномерен, механичен тропот. Дали не бе рев на двигатели, долитащ през някоя вентилационна шахта? Не, шумът идеше от по-близо. Беше мъркащото бръмчене на електрогенератор, осигуряващ ток за изкопни работи. Капитан Гилеспи сви зад ъгъла и видя дъното на тунела, обгърнато в млечноватата мъгла на луминесцентното осветление.