Намираха се в просторно помещение с висок таван, в който бяха издълбани различни по размер полусфери, сякаш вътре в течната матрица се бяха пръснали множество разнокалибрени мехури, оставяйки след себе си непокътнатите си кухини. Покрай стените бяха издигнати скелета, върху които човеци и веспанци, издокарани в яркоцветни дрехи, продължаваха да работят под ослепителната светлина. В далечния ъгъл на пещерата един робот дълбаеше кладенец право надолу в матрицата.
Роналд положи ръка върху рамото на Гилеспи.
— Добре дошла в Рудника!
Бръмченето на генератора й попречи да го чуе добре.
— В Разума ли?
Той кимна.
— Проверка.
Доджър бе напълно объркана.
Тя изключи лампата и последва Роналд към скелето. Посрещна ги нестроен хор от приветствия.
— Роналд, най-сетне дотътри мързеливия си задник тук.
Никой не поздрави капитан Гилеспи, но тя нямаше нищо против. Оглеждаха я скришом, но се преструваха, че не я забелязват. Тя се завъртя и погледна към люлката.
В люлката лежеше създание от черен, полиран метал. Имаше голяма глава и тънички ръце, в които държеше нещо, наподобяващо пет лъщящи поялника.
— Здрасти, шефе — извика Роналд.
Съществото подаде глава над ръба на люлката и погледна надолу. Огледа него, сетне и нея с миниатюрните си, окръглени оченца с червеникави сърпове по края.
— Здравей, Роналд. Здравейте, капитан Гилеспи — произнесе съществото с вежлив глас.
Доджър се засмя.
Беше най-смахнатото нещо, което някога я бе заговаряло. Приличаше на грамаден балон, прищипнат в средата като фасулено зърно, с глава на гигантски човешки плод и лице на кукла. Имаше мънички закръглени ръце и пухкави бебешки пръстчета. Капитан Гилеспи виждаше ясно отражението си върху челото му.
— Здрасти — рече тя.
— Ще мога да разговарям с вас точно след двайсет и осем секунди — произнесе херувимът. Говореше с глас на глезено хлапе, отчетлив и протяжен. Очите му се замъглиха, когато насочи вниманието си към инструментите.
Доджър се почувства плувнала в пот, глупава и ненужна.
— Хубаво де — промърмори тя.
Доджър Гилеспи се изкатери при работниците на скелето. Бяха разкрили под назъбената стена тъмна, блестяща плоча, мътночервена на цвят, със смолиста повърхност.
— Прилича на лакомство със захарна глазура — подхвърли капитан Гилеспи.
— Силиконов аналог — обясни една млада жена със запрашени до лактите ръце. Имаше светла коса и гъсти кестеняви вежди. От нея лъхаше на пот и тебешир. Носеше дълга до земята престилка и кафяви кожени гети — нищо друго. Доджър я огледа учудено.
Находката в стената беше топла и плътна и повърхността й се движеше вълнообразно. От горното скеле двама веспанци я пробождаха със сонди.
— Полукристална среда, капитан Гилеспи — обясняваше херувимът. — Вградена, с висока локална активност. Калико, какво ще кажеш за това?
Докато момчето, което бяха нарекли Калико, разглеждаше посоченото от Кстаска място, капитан Гилеспи се изкатери в люлката.
Херувимът нямаше крака. Очите му бяха червеникави. Под него се извиваше опашка.
— Мога ли да поговоря с теб сега? — попита тя.
Херувимът приближи сладкото си, сияйно лице, към нейното и вдигна ръчички.
Капитан Гилеспи се пресегна и го взе. Беше тежък, топъл и податлив. Приличаше на голямо бебе, увито с алуминиево фолио. Когато изправи гръб, тя забеляза, че все още е включено с опашката си.
Нещо се размърда под тях, на пода на пещерата. Доджър се озърна и видя стоманена чиния, с големина около метър и вдълбана като гигантска чашка за яйца. По гладката й повърхност трепкаха светлинни отражения. Чинията се издигна вертикално нагоре, завъртя се и се понесе към люлката.
Кстаска изключи опашката си, протегна я, разгъна я като телескоп и върхът й попадна точно в отвора в центъра на чинията. Опашката се сви рязко и изтегли херувима от ръцете на капитан Гилеспи — право в седалката, оформена от чашката за яйца.
Летящата чиния се залюля във въздуха като модел на кораб върху миниатюрни вълни в езеро.
— За мен беше удоволствие — промърмори Доджър.
Спуснаха се в плитка ниша, където мъж на средна възраст се беше надвесил върху купчина вълнови анализатори.