— ТАМ БИХА МОГЛИ ДА НИ ПОМОГНАТ — подхвърли Алис.
По-вероятно е да си приберат кораба, за да го върнат на създателите му, помисли си Табита. Които и да са те — човекоядните фраски или серафимите, чието хоби бе да реконструират човешки тела. Джут премести инстинктивно поглед към стената на кабината, откъдето се бе появил последният фраск, а след това към херувима Кстаска, която се носеше наблизо. Кстаска беше творение на серафимите, а в момента превеждаше картите на фраските. Дребните червени очички блещукаха развълнувано, докато херувимът бърникаше в пулта с металическия край на опашката си.
Никой не гореше от ентусиазъм да посетят Титан. Жадуваха за звездите. Откак се помнеха, бяха приковани към Слънчевата система заради политиката на капеланците, чиято крайна и неясна цел бе или културно-етническо опазване, или интензивно, но ограничено вътрешносистемно развитие. Така или иначе, сега бе моментът да потърсят нови хоризонти.
— Един по един, ако обичате…
— Звездата на Ван Маанен — произнесе Карен Нарликар, бивш шофьор на гравитокамион, също като Табита.
— Не, не — извика една лаборантка, чиито уши бяха украсени с обеци от нептунови миди. — БД+59.1915. Страхотно местенце, казвам ви. Има толкова красива корона. — Тя си проби път през тълпата и пъхна смачкано тесте от астрофотографии под носа на Табита.
Капитан Джут ги взе и се престори, че ги разглежда.
— Искате да знаете какво мисля ли? — попита тя и другите закимаха. — Сириус. Веднъж гледах един филм за онзи район. Пълно е с топли светове…
— И с еладелдийци — допълни някой от тълпата.
Господин Спинър си разглеждаше ноктите.
— Ако питате мен — промърмори той, — бих ви предложил Лаланде 21185. — Стига да ни е в обсега. — Той се ухили, показвайки зъбите си. — Останалите места можем да ги погледнем на обратния път.
Тръпка на удоволствие и зле прикрит страх пробяга по лицата на присъстващите. Бая смелост се изискваше да литнеш с това чудо към звездите, без да знаеш докога ще те слуша, дали е в състояние да стисне дотам, докъдето го караш, и ще съумее ли въобще да те върне здрав и читав.
— Я не прекалявайте — подвикна им откъм пулта Кстаска.
Капитан Джут се озърна. Херувимът бе извикал на екрана изображение на звезда. Беше малко размазано, сякаш светлината се прецеждаше през плътна информационна завеса от най-различни по вид кодове и честоти.
— Проксима Центавър — обяви Кстаска.
— Логичен избор — одобри господин Спинър. Не откриваше света, херувимите се славеха с безупречната си логика, макар никой да не знаеше причината за това.
— Проксима — повтори замислено капитан Джут и се приготви да гаврътне поредната глътка. — Шибаната Проксима Центавър! Най-сетне. Ще оставим кресливите капеланци, скимтящите еладелдийци и онези интриганти серафимите да ни гълтат праха.
А също мама и татко, помисли си тя. Както и всички останали. Всички.
— Добре, прав си, да не прекаляваме — кимна капитан Джут. — Хайде да тръгваме.
Беше толкова развълнувана и горда, че дори не осъзнаваше, колко много я е страх. Звезден двигател, фраски звезден двигател. Как, по дяволите, работи? Как работеха капеланските двигатели, които бе използвала през целия зрял период от живота си? Като пъхнеш вътре корабна личност и Алис служеше тъкмо за тази цел.
— Готови ли сме за Проксима, Алис?
Последва кратка пауза, докато корабната личност изследваше възможностите на „Изобилие“.
— НЕ ВИЖДАМ ЗАЩО ДА НЕ СМЕ, КАПИТАНЕ.
— ПРОКСИМА ЦЕНТАВЪР — обявиха всички високоговорители и тълпата ги аплодираше.
— Там ли отиваме? — попита един дългунест младеж.
— Там отиваме — потвърди капитан Джут. Тя сгъна пръсти, огледа с невиждащ поглед ноктите си, усещайки как ъгълчетата на устните й неумолимо се извиват нагоре.
— Алис? Приблизителна продължителност на полета?
— НЯМАМ НЕОБХОДИМАТА ИНФОРМАЦИЯ.
— Добре де, кажи ни поне колко ще е горе-долу. Не можеш ли да предвидиш?
— КЪМ КОЯ ОТ СТОЙНОСТИТЕ, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ ЧОВЕШКОТО ВЪЗПРИЯТИЕ, ДА СЕ ПРИДЪРЖАМ?
— Какво искаш да кажеш с това, към коя от стойностите?
— В ХИПЕРПРОСТРАНСТВОТО НЕ СЪЩЕСТВУВАТ МЕРНИ ЕДИНИЦИ. СЪЖАЛЯВАМ, КАПИТАНЕ.
— Палерния, Палерния — шепнеха гласове зад нея.