— Какво, по дя…
— Идентифицирайте се! — произнесе механичният глас на системата за безопасност. — Очаквам идентификация!
Капитан Джут помаха с ръка.
— Пуснете го да мине — разпореди се тя. Тълпата зяпна към нея. Беше я споходило неясно предчувствие. Едва ли би могла да обясни защо постъпи така.
Във възможно най-последния момент силовото поле, закриващо кърмовия док, се разтвори точно толкова, колкото да премине харизмата — тъмнокафяв поясен влекач, със знаци на рудодобивната компания. Тромавият съд премина внезапно в спирачен режим, снижи се неумело над стартовата площадка — пилотът вероятно бе изгубил присъствие на духа — и се удари в черната тармакова повърхност, оставяйки след себе си искряща диря от изпотрошени окачващи механизми. Мигновено три противопожарни робота започнаха да посипват пистата с пяна, а грамадният хангар се изпълни с черен дим.
Междувременно зад прозрачното стъкло на пилотската каюта се размърда самотна фигура. Жена с гладко обръснато теме измъкна рязко контролните електроди от гнездата в слепоочията си, показа се през разтворения при удара авариен люк и като разблъска спасителните машинарии, скочи на земята и закрачи право към приближаващия се джип.
— Доджър! — извика Табита и се затича насреща й.
— Внимавай, малката — избоботи доволно новодошлата с опушеното лице, спря, разкрачи крака, опря ръце на кръста си и огледа хангара на извънземния звездолет. — Слушай, как мислиш, дали имам някакви шансове на тукашната трудова борса?
— Доджър! Доджър Гилеспи!
Едва ли имаше някой друг на света, когото повече би желала да срещне.
3.
Трудовата борса. Стара шега, от един друг живот. От дългите години непосилен наемен труд за чужди компании, полети с разнебитени таратайки между Фобос и Автономия, Свети Мораг и Лхаса. Скучни товари със сапун, морска тръстика, цимент, слънчева пяна, тонове и килотонове. Кратки нощувки в евтините туристически спални, които наричаха „кокошарници“ и в долнопробните еладелдийски хотели и дълги, незабравими, изпълнени е много смях нощи в баровете на Сан Пирели!
Доджър подсмръкна, извила нагоре ъгълчетата на устните си. Най-многото, на което бе способно инак каменното й лице.
— Да не си си помислила, че ще тръгнеш без мен?
— Божичко, Доджър, да знаеш колко се радвам да те видя! — Табита изведнъж се почувства ужасно горда. Тя разпери ръце, повдигна лице към тъмните корабни гнезда, таванските прожектори, силовите проектори и обгърнатите в дим опори на доковете.
— Харесваш ли я?
— Твоята приятелка с пижамата ли? — отвърна пилотът на катастрофиралия кораб. Металическите гнезда лъщяха върху бръснатото й теме, отразявайки пламъчето от запалката, докато припалваше поредната цигара. Изглежда още не се бе наситила на пожарищата около себе си.
— Не нея — възрази капитан Джут. — „Изобилие“. Моят кораб! — Дощя й се да заподскача. Почувства се отново хлапе, малката приятелка на голямата Доджър.
Наоколо вече се събираше неголяма тълпа.
— Ей, вие — обърна се към тях Табита, — това е Доджър Гилеспи, най-добрата жена, която някога е разцепвала вектора! — Тя вдигна ръката на Доджър и я размаха, като съдия, който обявяваше победителя в двубой. Разнесе се бръмчене на камери. Видеорепортерите бързаха да запечатат историческото събитие. Други се опитваха да скрият Джут зад оловни екрани и размахваха гайгерови датчици пред лицето й.
Капитан Джут свирна на джипа си и двете се настаниха вътре.
— По-късно ще имате време да поговорите с нея — обеща тя на репортерите. — Сега вече няма да ни избяга!
Кабинковият лифт ги издигаше бавно през Цепнатината, право към мостика. В отворите на тунелите, които подминаваха, Доджър можеше да различи мрак и светлини — сталактити и супермаркети, деца, които играеха под фонтан от пръски, бликнал от повредена улична помпа. На друго място неголяма група изследователи се готвеше за опасно спускане, надявайки алпинистки презрамки, по които бяха накачени клинове и намотани ярки въжета. Джут се наведе към плексигласовия прозорец и им помаха.