Тя обаче забеляза, че жените бяха с прекалено дълбоки деколтета, а седналите до тях мъже свободно опипваха прелестите им. Силвър бързо извърна поглед и се заоглежда за някои, който бе на служба тук. В този момент в салона влезе красива руса жена, която нареждаше нещо на мъж с черна превръзка на окото. Сега или никога, каза си Силвър. Тя се приближи до жената и каза:
— Извинете ме, мадам. Мога ли да разменя няколко думи с вас?
Блондинката се обърна и хвърли на Силвър преценяващ поглед.
— Работа ли търсите? Виждам, че за вас са настанали лоши времена. Е, ще трябва да поговорим. Качете се при Мари — Последната стая на втория етаж. И свалете този грозен воал. С него изобщо не става. Преди да решим, ще трябва да ви поогледаме.
Силвър преглътна.
— Боя се, че грешите. Тук съм във връзка със съпруга си, Арчибалд Браун.
Жената се вкамени.
— Тук имаме всякакви мъже. Едва ли се очаква от мене да знам имената им. Ако мъжът ви е сгазил лука, това не е моя работа. А сега мисля, че е по-добре да си вървите.
Силвър бързо я прекъсна.
— Не, наистина не разбирате. Съпругът ми умря, преди да успее да изпълни завещанието на един от клиентите си. Обвързах се да свърша работата, разбирате ли?
Русата жена постави ръце на бедрата си.
— Завещание казвате? Съмнявам се, че е за мене. През последните шест месеца, че и повече, късметът ми никакъв го няма. Но кажете кой е щастливецът?
— Мъж на име Блакууд.
Блондинката присви очи.
— Блакууд? Какво ви кара да мислите, че имам нещо общо с този приятел?
— Е, не знам съвсем точно. Но ми беше казано… хората в града казват, че…
— О, да, хората в Кингсдън Крос говорят какви ли не неща за моето заведение, но всичко това са лъжи. Те лъжат зад гърба ми, но са достатъчно бързи да приберат парите ми. Добре, ето и отговорът на въпроса ви — не съм виждала Блакууд. Не и от седмици, което е жалко, тъй като плаща добре. Така че, не мога да ви помогна.
— Ако случайно се отбие, ще му предадете съобщението, нали? Сумата е значителна и съм сигурна, че той ще бъде много… благодарен.
Жената погледна Силвър.
— Предполагам, че може да се уреди. Къде може да ви намери, ако случайно мине насам?
— Ще бъда в „Крос енд Армс“, но само тази нощ. Имам малко време, преди завещанието да стане невалидно, разбирате нали?
Жената присви очи.
— Разбирам. Ако намине, ще му кажа.
Силвър въздъхна. Мислеше, че няма да е толкова трудно. В този момент тя усети, че един мъж с тъмночервена жилетка я наблюдава. Стисна устни и забърза към вратата. Не си струваше да предизвиква съдбата.
„Дяволите да го вземат, коя ли нещастна жертва преследва Шерингвейл тази вечер?“ — мислеше си Блакууд, наблюдавайки мъж в тъмночервена жилетка, който бавно се отправяше към някаква жена в елегантния салон на публичния дом в Кингсдън Крос. Жената не изглеждаше много доволна от приближаването му. И нищо чудно — този човек имаше лоша репутация.
Разбойникът огледа помещението. Рядко идваше тук, воден повече от страст към информацията за богати посетители, отколкото към женска компания. Когато се появяваше, стоеше близо до задния вход, за да се увери, че не го следят.
Блакууд продължи да наблюдава как Шерингвейл се приближава до новата си жертва, този път стройна жена с черен воал и черна рокля. Вдовица все още в траур? Мътните го взели!
После Блакууд присви очи.
Вдовица ли? Тази, за която бе чул, го търсеше из целия град.
Имаше нещо в начина, но който жената стискаше чантичката си. Имаше нещо в начина, по който се обърна, и без да трепне, огледа преследвача си.
Не беше невъзможно! Но докато си казваше това,Блакууд видя как Шерингвейл сграбчи рамото на жертвата си и я затегли към задните стълби, които водеха към стаите.
За Бога, жената се съпротивляваше! Но това беше тя, жената, която бе спасил миналата нощ в пустошта!Жената, която не можеше да изхвърли от мислите си. Какво правеше тя тук?
Намръщен, той си сложи маската и се отправи към задните стълби. Долавяше натрапчивото й ухание във въздуха, смес от рози и лавандула.
Ляво кроше и удар в стомаха щяха чудесно да свършат работа, реши Блакууд, докато изкачваше стъпалата по две наведнъж. Мисълта да спаси честта на една дама, го привличаше.
Но когато изкачи стълбите, Блакууд внезапно сиря, и се втренчи безмълвно в пода, където лежеше Шерингвейл, свил се от болка.
Жената в черно оправяше полите си.
— Какво направи, застреля ли го?Жената вдигна поглед изненадано.
— Най-после! Търсих те навсякъде.
Блакууд поклати глава.
— Не трябваше да идваш тук. Не е място за тебе. Какво му се случи? Да не би да се е спънал и паднал?