Силвър сви рамене.
— Имам нужда от мъж.
Блакууд тръсна глава. Не вярваше на ушите си. Но той грешеше.
— Искам да наема някой мъж. Само за няколко нощи, разбира се.
Да наеме мъж? Тя ли беше луда, или той? Тя погледна Блакууд. Думите й го влудяваха. Напрежението в слабините му беше болезнено.
— И за какво точно ти трябва този мъж? — изръмжа той, надявайки се тя да признае, че всичко е шега.
Но тя не призна. Само го оглеждаше внимателно, изопнала рамене.
— Трябва ми мъж да ме съсипе, разбира се. Тръгнах да ви търся, лорд Блакууд, защото, изглежда, вие сте най-добрият кандидат за тази работа.
ОСМА ГЛАВА
Блакууд изруга.
— Да те съсипе ли? Ти си луда! А сега, ако ме извиниш, ще си тръгвам. Някъде в този град трябва да има някоя карета за обиране — мрачно завърши той.
— Не, не можеш да си тръгнеш — отчаяно каза Силвър, препречвайки пътя му.
— Не мога ли? Тръгвам си, и то веднага!
Тогава тя протегна ръка. Той усети трепета на пръстите й. Вече едва се сдържаше. Дръпна воала, жаден за лицето й. Само така можеше да е сигурен, че тя го слуша.
— А сега ме чуй, жено. Възможно е това да е най-възмутителното, най-смешното…
Той спря. Обзе го гняв при вида на подутината.
— Кой го направи, Слънчев лъч? Казах ти, че места като това са опасни. За Бога, ако това е сторил Шерингвейл, ще…
Силвър поклати глава.
— Не, не беше Шерингвейл. Беше друг. Виж, много е сложно.
Блакууд сви устни.
— Изобщо не е сложно. Кажи ми името и аз ще го убия.
— Точно там е работата. Не знам името му. И не знам защо го направи.
Силвър седна на пухеното легло. После погледна Блакууд с любопитство.
— Няма ли да свалиш маската си? Тук никой не може да те види.
— Ти можеш.
— О, разбира се. Забравих, че си обезобразен. — Блакууд бе шокиран.
— Какво?
— Не е необходимо да го криеш от мене. Зная как се е случило. Сигурно е било ужасно.
Грижовността й го дразнеше все повече. Лицето му бе съвършено, но той нямаше намерение да поправя грешката й. Може би това щеше да я държи на разстояние.
Но Силвър Сейнт Клеър имаше други намерения. Тя се изправи и се опита да свали маската му.
— Сигурна съм, че не може да е толкова лошо. Може би ако аз…
Блакууд отмести пръстите й. Близостта й раздвижи кръвта му. Тя стоеше до него в публичен дом, за Бога. Чуваше пиянски смях по коридора. В съседната стая скърцаше проклето легло. Мисълта за това, което ставаше на него, го накара да изпитва неудобство.
— Не, благодаря — изръмжа той.
Силвър изглеждаше разочарована. Отметна назад гъстите си коси.
Блакууд се питаше какво ли ще стане, ако допре устни до тях. Знаеше на какво ще ухаят — на лавандула и теменужки. А устните й щяха да бъдат меки и да имат вкус на… Дяволите да го вземат!
В това време Силвър взе от камината кристалната гарафа. Отпи голяма глътка. Главата й се завъртя за момент, но всъщност топлината, която се разля по тялото й, беше доста приятна. После отпи още веднъж.
— Цялата работа е много проста. Ще бъда съсипана, и то съвсем скоро.
— Това е смешно.
— Не е смешно. Заплашиха ме хора, които искат да напусна лавандуловата ферма. Но аз не мога да напусна, не и сега.
— Бих казал, че си дошла не при когото трябва,Слънчев лъч. Отиди при съдията. Това е негова работа.
— Не мога. Лорд Крисъл е за три седмици в Лондон.
— Тогава го изчакай да се върне.
— Няма време!
Силвър бръкна в чантичката си, извади бележката и я подаде на Блакууд.
— Разбираш ли? — нетърпеливо попита тя, стана и отпи от гарафата.
— Кое е момчето?
— По-малкият ми брат, Брам. Те ще му причинят зло, ако не напусна.
Очите на Блакууд се присвиха.
— Значи ти си Силвър Сейнт Клеър, а не отрудена прислужница, за каквато те взех.
— Да, но съм също така и отрудена и през повечето време се чувствам като прислужница.
— Хм. Е, има само едно нещо, което можеш да направиш. Просто напусни, по дяволите!
— Не мога! Не и сега.
— Чуйте ме, Госпожице Сейнт Клеър. Аз не мога да ви помогна. Дори не си го мислите.
— Разбира се, че можеш да ми помогнеш! Много внимателно съм го обмислила. Тези престъпници няма да се откажат. По някаква причина те са готови да умрат, но да имат фермата ми. Така че единственото нещо, което можем да направим, е да отвърнем на удара с удар.
Блакууд дори не искаше да чуе за това. Силвър въодушевено продължи.
— Те искат да ме уплашат и да ме прогонят. Много добре, тогава аз намирам някого, който е ненадминат в тази работа. Някой още по-безскрупулен, зъл и хладнокръвен от тях…
— Благодаря за комплимента — сковано каза той.