— Това не беше комплимент. Не виждаш ли, че точно ти си човекът, който може да ги изплаши? Те няма да посмеят да стъпят на моя земя, ако прочутият лорд Блакууд вече е предявил претенциите си над нея. И после, след като цялата работа отшуми, аз ще разпространя историята, че си ме принудил да ти стана любовница. Е, какво ще кажеш?
— Всичко е точно с изключение на един малък проблем. Ако те видят с мене, името ти ще бъде съсипано завинаги. Независимо колко хитри истории ще им пробуташ.
— Наистина ли? Нямах представа, че си толкова лош.
— Е, сега знаеш — мрачно каза Блакууд. — Нека да не говорим повече за тази глупост.
— Но планът е съвършен! Репутацията ти е толкова лоша, че ще изплаши до смърт онези престъпници.
Блакууд имаше усещането, че го носи вятър. Планът й наистина започваше да му звучи разумно.
Той намръщено се изправи на крака. Трябваше да направи нещо, за да се махне от тези предизвикателни очи. Да се махне от сладкото, чисто, лавандулово ухание и пълните устни, които го караха да копнее да вземе Силвър в прегръдките си.
— Достатъчно!
— Тогава значи си съгласен?
— Разбира се, че не съм! Това е лудост. И аз трябва да съм луд, че слушам!
Силвър го изгледа за момент, после каза:
— Сега разбрах. Ти се безпокоиш за мене. Мислиш, че няма да мога да се погрижа за себе си. Е, грешиш. Имам богат опит с мъжете, уверявам те.
— Разбирам. И ето как си научила за мъжките страсти.
— Точно така.
— За страсти си имала тези предвид. Всички ли мъже ги имат?
— Уверена съм.
— Мен включваш ли ме?
Тя се изчерви.
— Не виждам защо не.
— В такъв случай — каза Блакууд с мрачна усмивка, — откъде знаеш, че наистина няма да те съсипя?
— Не знам със сигурност. Онази нощ в пустошта ти би могъл да ме нараниш или ограбиш, но не го направи.
Гърлото на Блакууд се стегна. Тя нямаше представа с какво се беше захванала. Той беше студен и безскрупулен и колкото по-бързо го разбереше тя, толкова по-добре.
— И мислиш, че това ме прави мил и добродушен? Познавала си много мъже, нали така?
— О, стотици — безгрижно каза Силвър.
— И предполагам, че си им позволявала волности. Да те целуват и други подобни неща?
— Само на тези, които харесвах — каза тя.
— А какво ще кажеш за мене?
— О, тебе не те харесвам — отвърна Силвър. — Просто се нуждая от тебе.
— Ето това се казва откровеност. Но ти ме помоли да те съсипя. За да направи това, един мъж се нуждае от…
— Един мъж се нуждае от какво?
Това вече беше прекалено.
В следващия миг той я притисна до себе си и зарови пръсти в бляскавата й коса. Блакууд си помисли, че тя ще закрещи или ще се дърпа. По дяволите, молеше се да го направи.
Но тя не го направи. Просто се взираше в него, очите й питаха, устните й се разтваряха.
Това бе унищожително за мъж, който от дълго време не бе познал нежност.
— Не ме гледай така — изръмжа той.
— Но аз ти дължа живота си. Вярвам, че трябва да направя всичко, което поискаш от мен — тихо каза жената в ръцете му.
В нея имаше откровеност, която го остави без дъх. Мили Боже, тя наистина имаше предвид това. Вратата беше заключена. Бяха на място, където никой нямаше да задава въпроси за виковете й. Накратко, можеше да направи с нея всичко, което си поискаше.
А тя стоеше, предлагайки му тъкмо това. Блакууд се сети за хиляди места, откъдето да започне.
Първо щеше да смъкне тази грозна черна рокля, за да види кожата, за която знаеше, че ще бъде нежна като уханието й. После щеше да опита трапчинката на бузата й. След това щеше да се спусне по-надолу, прокарвайки език по едрите гърди, които изопваха черната тъкан и направо го влудяваха.
Той се дръпна назад.
— Невъзможно е.
— Съжалявам, че те ритнах. Проклет темперамент, наследила съм го баща си — прошепна Силвър.
Тя леко се олюля.
— Съжалявам за лицето ти. Трябва да е било ужасно.. Разбирам как това може да те накара да загубиш вяра в хората.
Тя си го мислеше, за Бога.
Блакууд я гледаше, а главата му пулсираше. Тя беше в най-известния публичен дом в Кингсдън Крос, в ръцете на най-нечестивия разбойник в областта и се тревожеше за него! Тази жена нямаше ли никаква представа какъв риск поемаше?
Тя премигна.
— Чувствам се… странно.
Преди Блакууд да предприеме каквото и да било,Силвър припадна в ръцете му. Брендито, което бе изпила, най-после си свърши работата.
Блакууд я понесе към вратата. Огледа празния коридор. Нищо не му оставаше, освен да я откара във фермата й. Не можеше да я остави тук. Щеше да стане жертва на някой пияница, тръгнал на лов за нощни удоволствия.
Това беше краят. Не можеше да се обвърже с тази жена. Щеше да я остави в началото на алеята и толкова. След това щеше завинаги да освободи съзнанието си от Силвър Сейнт Клеър!