Силвър знаеше какво има предвид Милбанк. Тя се втренчи в похотливото му лице.
— Когато змиите пропеят, може би!
— Още упорствате, а? Добре, но на мен ми омръзна от вашите подигравки. Време е да се научите на малко уважение. Ако не ми се подчинявате, ще изгубите фермата и ще се погрижа учения ви брат да бъде отпратен надалече.
Дъхът на Силвър спря, докато гледаше зачервеното от ярост лице на Милбанк.
Трябваше да се сети, че той ще дойде. Като гладен вълк зет й подушваше болката на всяко ранено същество. А през последните месеци все по-често й досаждаше.
Силвър никога не беше близка със сестра си Джесика. Тя бе умряла отдавна, шест месеца след женитбата си. Милбанк бе направил предложение най-напред на Силвър и тя понякога се чудеше дали Джесика не знаеше повече, отколкото показваше.
Силвър се бе надявала, че времето ще притъпи интереса на Милбанк.
Но се бе лъгала.
— Моля ви да си тръгнете веднага — каза тя. — Преди да сте се направили на глупак.
— Значи ме смятате за глупак, така ли?
— Спестете ми поредната драма — отсече Силвър и се зае с почистването на медната вана.
През цялото време държеше под око медната тръба, която стоеше до стената. Просто за всеки случай.
— Глупачката си ти! Подчини ми се или това място ще ти бъде отнето. Ще го продам на търг!
Силвър се обърна. По лицето й се четеше само презрение.
— Да се подчиня? На вас? По-скоро ще запаля лавандулата и ще ям сажди!
Милбанк се приближи. Похотливият му поглед пълзеше но нея.
— Съмнявам се. Обичате прекалено много тези проклети поля, за да се разделите с тях. Жената не може да се занимава с подобно нещо.
— Моите дела не ви засягат, сър Чарлз. Имахте възможност да инвестирате, но вие предпочетохте да не го правите. В такъв случай Лавендър Клоуз не представлява интерес за вас.
— О, представлява! Интересувате ме вие. И ще ви имам, чувате ли? Никой няма да ми попречи!
— Вървете си в къщи — рязко каза Силвър.
— Ще видим кой ще се смее последен! — изрева сър Чарлз и сграбчи Силвър за косата.
Силвър пое въздух и се дръпна. Щеше да се наложи да го цапне. Тази мисъл не й харесваше, но той не й даваше друга възможност.
Пръстите й напипаха дългата лъскава тръба.
— За последен път ви казвам да си вървите! — извика Силвър и тъкмо се канеше да нанесе удар на сър Чарлз, когато в оранжерията прогърмя глас.
— Много съжалявам, че ви прекъсвам, Милбанк, но това, което ще направите сега, е да махнете ръцете си от жената.
Блакууд стоеше неподвижен. Очите му искряха от радост.
Като го видя, Силвър престана да диша. Яростта му беше почти осезаема. Но той не знаеше, че тя може сама да се грижи за себе си.
Сър Чарлз направи крачка назад.
— По чия заповед, сър?Внезапно блесна пистолет.
— По заповед на лорд Блакууд.
— Блакууд? За Бога, много сте смел. Но съдията скоро ще ви научи на маниери!
— Съдията ли? Нашият съдия току що се върна от Лондон и вече хърка в салона си след няколко чашки хубаво бренди.
Сър Чарлз изруга, след което се затътри към вратата.
Силвър не помръдна, загледана в стройната фигура на маскирания мъж.
— Благодаря, че ми помогна — каза тя. — Не че се нуждаех от помощ, разбира се.
— Все пак се радвам, че бях наблизо. Правил ли е това и преди?
— Поне не по този начин. Но ти защо си тук?
— Изглежда, че не мога да стоя далече, Слънчев лъч. Винаги ще бъде чест за мене да ти служа, малката.
Блясъкът в очите му накара Силвър да потръпне. Тя се намръщи.
— Премисли ли предложението ми?
— Не.
— Тогава няма какво повече да си кажем.
— Знаеш, че той може да се върне. Как ще се опазиш следващия път?
Силвър повдигна рамене. Беше й трудно да мисли, когато той я гледаше. Лицето й поруменя.
— Какво има, малката?
— Аз… нищо.
— Да не те е наранил? Закъснях ли? За Бога, ще разпъна на кръст този човек, ако…
— Не — бързо отвърна Силвър.
— Той е опасен. Слънчев лъч. Запомни това.
— Ще се справя — хладно каза тя.
— Опитах се да стоя далече — каза той повече на себе си, отколкото на нея. — Но чух Милбанк да се хвали, че щял да се погрижи за нещата тук. Исках да те предупредя.
— Смятай, че си ме предупредил. Има ли още нещо? — попита безцеремонно тя.
Това не беше реакцията, която Блакууд бе очаквал. В края на краищата току що бе спасил честта й, може би дори живота й.
— Разбира се, че има. Ще те заведа на някое безопасно място и ще те науча да стреляш с пистолет — мрачно каза той.