— Изглежда, че това е нощ на изненади.
— Тръгвай, моля те! Те са почти тук!
Отвън гласовете се приближаваха. М ученето на сър Чарлз Милбанк изпълваше нощта.
— Наистина ли ще те е грижа. Слънчев лъч? Ако ме намерят?
— Не те ли е страх? Тръгвай. Тръгвай веднага!
— Не и без отговор.
— Разбира се, че ще ме е грижа.
Сребърният белег край устните му проблесна.
— Тогава го докажи.
— Луд ли си? Те ще бъдат тук всеки момент!
Очите на разбойника заблестяха зад маската.
— Толкова по вълнуващо, нали?
— Ти си луд!
— Много добре, тогава просто ще трябва да почакам — каза той, прехвърли крака си обратно и кръстоса ръце на гърдите си. — Няма значение. Нищо няма да ми хареса повече от това, да науча тези кучета на добри обноски.
Силвър не го чуваше вече. Тя се хвърли в прегръдките му и ръцете й обвиха врата му.
Очите им се срещнаха. Блакууд обгърна талията й и зарови лице в буйните й коси.
Силвър усети как нещо се надига в гърдите н.
— Покажи ми, Слънчев лъч.
Гласът му беше мрачен, дрезгав. Силвър усети желанието му, диво и необуздано, като страстта, която бушуваше в нея.
— Тръгвай! — прошепна тя, едва поемайки си дъх. Брадичката й се опираше в гърдите му, бедрото й се притискаше до неговото.
— Каза, че ще ти липсвам. Докажи го. Сега.
— Негодник! — прошепна тя, изпълнена и с ярост, и с копнеж.
— Кавгаджийка!
Но думата прозвуча като нежна милувка, като страстно обещание. Тогава Силвър се надигна на пръсти и допря устни до неговите.
Погълна я зной. Усети утринен вятър и среднощна мъгла. Изпълни я силно желание.
Силвър усещаше силното му тяло, ударите на сърцето му.
— По дяволите, Слънчев лъч — простена Блакууд. — Ти си крадецът в тази нощ. Ограби разума ми и накара кръвта ми да закипи. — Господи, колко си сладка!
От моравата под оранжерията се разнесе яростен глас.
— Вътре е. Дръжте готови пистолетите си!Нямаше повече време.
— Тръгвай! Веднага!
— Ще бъдеш ли в безопасност?
— Разбира се. Много по-голяма от твоята.
Блакууд се засмя. В същия миг той се наведе над фенера и духна пламъка.
Оранжерията потъна в тъмнина.
Пръстите му затанцуваха в копринената й коса. Привлече я към себе си и жадно я целуна.
Силвър простена. Пръстите й бяха непохватни, а краката й трепереха.
Когато ръката му се плъзна по бедрата й, всичко около нея сякаш се залюля. Топла вълна се надигна в тялото й и тя разбра, че иска да му даде всичко.
Ръката му погали облите й гърди. Тя се изви към него, стенейки тихо. Това бе само началото на нещо, което можеше да носи радост и мъка. Но нямаше време. Гласовете отвън се приближаваха.
— Проверете наоколо! Няма да избяга далеч!
Блакууд я отдръпна от себе си.
— Ти ме извади от контрол, изкусителко. Само още няколко секунди и щях да взема това, което искам. За Бога, ти си също толкова жадна и безразсъдна. Улавях стоновете ти с устни и усещах колко здраво те държа в ръцете си. Разбираш ли ме, Силвър? Разбра ли сега опасността? грубо каза той.
Тя стоеше бездиханна в тъмнината с туптящо сърце и виждаше гнева, който гореше в очите му.
Реалността се връщаше, докато лумналите пламъци напускаха тялото й.
— Значи е погрешно? Да се чувствам по този начин? Да искам да ме докосваш така?
Блакууд изруга.
— Ако беше различна, не. Но ти си чудесна! О, Боже, толкова си хубава. Твърде прекрасна си за престъпник като мене. Аз само ще разбия сърцето ти, Слънчев лъч. Ще взема невинността и доверието ти и ще ги оставя разбити на малки късчета. Дали го желая, или не, то ще се случи.
Силвър се питаше какво го е направило толкова суров и изпълнен с безнадеждност.
— Не се страхувам. Не и от тебе.
— По дяволите, трябва да се страхуваш! Опитах се да стоя надалеч, но се провалих. Но този път ще успея. За нас няма бъдеще.
Гласът му сякаш идваше отдалеч. Дълбоко в себе си Силвър знаеше, че той е прав.
— Но ако някога изпаднеш в нужда, Слънчев лъч, остави съобщение за мен в големия бряст до кръстопътя. Има други начини, но този е най-безопасен. Едно стръкче лавандула ще ме призове.
— На добър път, разбойнико — прошепна тя, плъзгайки ръка по лицето му.
Яростни юмруци заудряха по вратата на оранжерията.
— Сбогом, Слънчев лъч — отвърна Блакууд. В гласа имаше и строгост и болка.
После той изчезна в мрака на нощта.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Претърсете къщата! Разпръснете се и огледайте наоколо!
Силвър стоеше като вкаменена, когато вратата на оранжерията се отвори с трясък. Съдията на Кингсдън Крос застана на прага с ръце на кръста.