Зад него стояха петима въоръжени мъже с фенери в ръце.
— Какво означава това нахлуване? — попита дръзко Силвър.
— Не си играй с мене, момиче. Търся проклетия разбойник, ето какво правя! Ще хвана престъпника и ще го видя обесен! Ако нямаш намерение да висиш на бесилото редом с него, отговаряй на въпросите ми.
Миг по-късно се появи сър Чарлз, пухтейки и със зачервено лице.
— Не я слушай, Крисъл. Тя знае къде е той. Той беше тук! Тук с нея, за Бога!
Съдията се намръщи.
— Къде отиде разбойникът, Госпожице Сейнт Клеър?
— Имате предвид човека, когото наричат Блакууд?
— Разбира се, че него имам предвид.
Силвър нямаше време да мисли. Трябваше да даде време на Блакууд да избяга.
Тя вдигна ръка към шията си и драматично потрепери.
— Изобщо не искам да си спомням за това. Беше ужасно! Този мъж е звяр. Не, демон! Пазете се, лорд Крисъл. За Бога, пазете се, тъй като той е прокълнат!
Мъжете наоколо замърмориха уплашено и запристъпваха от крак на крак, чудейки се дали да се изсмеят, или да се прекръстят.
— Глупости! Докато тя лъже тук, онзи грубиян се измъква — извика Милбанк и се понесе към отворения прозорец. — Трябва да е излязъл оттук. Тя просто се опитва да го предпази.
— Да предпазвам разбойник? Сигурно пак сте си пийнали, сър Чарлз.
— Разбира се, че не съм пил! — сряза я зет и. — И вие го знаете много добре!
Очите на Силвър блеснаха.
— Но откъде бих могла да знам това? Да не би да съм ви виждала по-рано тази вечер?
Милбанк изруга, после махна с ръка.
— Не. Просто аз никога не пия. Когато чух, че разбойникът е бил забелязан наоколо, изпълних своя дълги извиках съдията.
Съдията нямаше време за празни приказки.
— Стига толкова! По дяволите, къде отиде Блакууд?
— Мисля, че пое на север. Бях почти припаднала и едва се свестих.
Съдията присви очи.
— Очевидно е сънувала — отсече той. — Точно каквото може да се очаква от жени. Разпръснете се! Сами трябва да претърсим полята.
— Не и аз, за Бога! — каза побеснелият Милбанк. — Можеш да стоиш там и да въртиш очи, Крисъл, но аз тръгвам след него. Той явно е поел в посока, противоположна на тази, която тя казва.
— Блакууд е мой, Милбанк. Просто помни това! — прогърмя гласът на съдията. Лорд Крисъл добре знаеше каква награда щеше да получи за залавянето на прочутия норфъкски разбойник и нямаше намерение да дели триумфа си.
Сър Чарлз сви рамене и изчезна, мърморейки ядосано. След малко го последваха и останалите. Хора и кучета плъзнаха по хълма, за да търсят плячката си.
Дълго след като си отидоха, Силвър стоя до прозореца, взирайки се в тъмнината. Дори след като утихна и последният глас, тя продължи да стои неподвижна и напрегната.
Когато луната изчезна зад призрачната завеса на облаците, Силвър въздъхна и едва тогава усети, че държеше нещо в ръката си, нещо, което разбойникът й бе дал, преди да си отиде. Това бе малка, муселинова торбичка, също като тази, в която държеше скъпоценните лавандулови семена.
Семената, които бе пръснала преди две вечери в пустота. Безвъзвратно изгубени. Или поне така си мислеше тя.
В същото време един мъж се изкачваше по хълма, отправил се към гората на север. Милбанк, съдията и хората му отдавна си бяха отишли.
Скрит зад розови храсти, Блакууд не направи нищо, за да ги спре. Знаеше, че прислужникът на Силвър е буден и обикаляше въоръжен из фермата.
Да, тя щеше да бъде в безопасност. Поне тази нощ. Вероятно враговете й бяха решили да преследват по-лесна плячка.
Той видя как самотната фигура се изкачи по хълма и изчезна в гората. Реши, че ще е по-добре да не се намесва, а просто тихо да следи мъжа, който явно бе изпратен да шпионира.
Въпреки, че кръчмата „Грийн Ман“ беше претъпкана, задната стая беше празна. Тъкмо за там бързаше сър Чарлз Милбанк.
С едно кимване тон повика лукавия съдържател.
— Подготвено ли е всичко?
— Точно както заръчахте, Ваша светлост.
— Отлично. Останалите ще пристигнат всеки момент. Изпрати някой да се погрижи за жената. Може да се окаже… буйна.
Съдържателят се усмихна лукаво.
— Няма страшно, милорд. Сам се погрижих за нея. Сър Чарлз се намръщи.
— Не грубо, надявам се. Не искам белези по нея, разбираш ли?
— О, да. Нищо, което да се вижда, Поне не на свещ.
Милбанк се усмихна.
— Справил си се добре, както винаги. Тимонс. Много добре, изпрати другите вътре и им кажи, че наддаването ще започне веднага.
След два часа сър Чарлз седеше с натежали от злато джобове. Тимонс си бе свършил добре работата с момичето. Утре то щеше да потегли за Лондон. Там щеше да работи онова, което бе започнала тази вечер.
Жалко, че малката кучка не можеше да бъде два пъти девствена, помисли си Милбанк, облизвайки устни при мисълта колко злато би му донесло това.