— О, не! О, Люс, не мога!
Тя се изправи със зачервено лице, отдала се на удоволствието, което я разтърсваше.
Толкова е красива, помисли си Люс. Можеше да я държи така вечно. Нейната искреност и готовност да се отдаде го накараха да забрави за Алжир. Усети как губи контрол. Никога преди не бе познал подобно жела ние и не бе изпитал такова горчиво съжаление.
Защото Алжир наистина съществуваше. Беше убивал хора и не бе обръщал внимание на съвестта си. Трябваше да го прави, за да оцелее. После бяха дошли жени те. Твърде млади. Когато пашата бе видял членът на Люс, се бе изкикотил и бе наредил чуждоземният затворник да се съвкупява с непокорните жени за наказание.
И след ударите с камшика той се бе съгласил.
За да оцелее беше правил това, което заповядваше пашата. Сега беше изменник на страната си и на себе си. Нищо не можеше да промени това.
— Не Люс, а разбойникът е пред тебе тази нощ. Аз съм убивал хора, Силвър. Нареждали са ми да взимам жени, дори ако не са желаели това.
Изведнъж той се изправи на крака.
— Къде отиваш, Люс?
— У дома, където трябваше да си стоя. Далече от те бе. Не се опитвай да ме спреш.
И тогава зад гърба му се чу изщракване. Люс се обърна и видя блеснал на лунната светлина пистолет.
— По дяволите, какво възнамеряваш да правиш с това?
— Възнамерявам да променя нещата, разбойнико! — Очите на Силвър се присвиха. — Да започнем с ботушите ти. Свали ги — рязко заповяда тя.
Една вена заигра по челото на Люс.
— Проклет да съм, ако го направя!
— Както искаш — каза Силвър и насочи пистолета между ходилата на Люс. — Предупреждавам те, че точно сега може и да не се прицеля много добре.
Люс се извъртя и извади рапирата си. Вдигна я високо, после я насочи към гърлото й.
— Проклета, малка глупачка! Да не си мислиш, че ходя без оръжието си?
Силвър лежеше пред него с разтворени устни и открити гърди.
— Може би точно това… твое острие търся, разбойнико.
Думите й накараха Люс да потръпне от желание. Тя беше невероятна. Тя беше…
Красива. Невинна. Достойна за светец. А Люс със сигурност не беше светец. Той се отпусна на едно коляно до нея и измъкна пистолета от ръката й.
— А сега какво ще правиш? Нямаш оръжие.
— Имам още едно оръжие разбойнико.
Силвър бавно се надигна, впила очи в неговите. Ръката й се плъзна надолу.
— Да ти го покажа ли?
— Недей, Силвър. Има неща, които не знаеш. Опасности, на които се излагаш…
Но тя продължи. Рапирата му падна, когато ръката й се плъзна по голите му гърди. Люс изстена и я притисна до себе си.
— Усещам сърцето ти, разбойнико. То бие диво също като моето. И останалата част от тебе ли е така гореща и твърда?
Люс стенеше, потопил се в удоволствието, което му доставяха ръцете й. Пръстите му си свиха. Отмъщение, чест — нищо вече нямаше значение.
Беше нощ. Тя беше ангел. И той беше мъж.
Люс намери устните й и отпи жадно.
— Дори не съжаляваш за това, което правиш — из рече той през стиснати зъби, заравяйки ръце в косите й.
— О, да, знам.
— С блеснали очи Силвър го целуна под брадичката. Щом погледна в очите й, той разбра точно какво му беше липсвало през всичките тези години. Сърце.
Беше го изгубил някъде в Алжир. А без сърце живот нямаше смисъл, времето летеше безцелно. Той се опияняваше от красотата на Силвър и знаеше, тя бе единственият му шанс да оцелее, защото сърцето й бе искрено. Сърцето беше всичко. То беше начало и край. Без него животът нямаше вкус, ухание, цел.
И той знаеше, че само тази жена може да му помогне да намери отново сърцето си.
Беше грях, но нищо не можеше да направи. Мили Боже, нека само веднъж я почувства под себе си, да опи та горещата й страст…
Той стана и разряза с рапирата си връзките на полите й.
Дантели и муселин се спуснаха надолу като млечен поток.
Дъхът му спря.
— Слънчев лъч, дори не знаеш колко си прекрасна.
Тя облиза устни. После бавно свали дрехите му. Той се наведе и я целуна. Устните й се разтвориха широко и Люс усети страстта в слабините си. Инстинктът й подсказваше какво да прави. Той я притисна, стенейки. Езиците им се срещнаха и той вече не можеше да се владее.
Силвър го притегли към себе си на земята.
Нямаше да му позволи да си мисли, че знае всичко.
Устните й потърсиха неговите и той се изпъна като струна, а болката в слабините му беше нетърпима.
Силвър се повдигна, разтвори бедра, позволявайки на Люс бавно да проникне в нея.
Тя ухаеше на рози и лавандула. Той беше толкова близо до рая, колкото никога досега.
Тогава Силвър го накара да проникне още малко в нея.
— Бавно, любов моя — изстена Люс с изопнато от напрежение лице. Не искам да те нараня, това ти е за първи път.