— Сигурна ли си, че трябва да ядем, Сил? Ами ако мошеникът избяга?
— Трябва, а имам и усещането, че тези младежи ще свършат много по-добра работа от нас. Та това е домът им. Познават всяка уличка, всеки вход и изход, до като ние само ще обикаляме безцелно наоколо.
— Надявам се, че си права — каза Брам накрая. Истината беше, че му се щеше да си побъбри с уличните хлапета. Беше и гладен. Пък и някой трябваше да наглежда Силвър.
Изведнъж очите му се разшириха.
— Виж какво чудесно място има на отсрещната страна. Може ли да се отбием, Сил? Само за момент?
Силвър тъжно огледа потъналата си в прах пола, но нищо не можеше да се направи. Приглади косите си и подаде ръка на Брам.
— Звучи ми чудесно. Води!
След като се подкрепиха, двамата се почувстваха много по-добре и бяха готови на всичко, за да се спра вят със странника в склада.
Силвър не изпускаше от очи часовника на площада. Имаше още време и решиха да огледат магазините около хотела „Главата на херцога“, където бяха хапнали.
Днес улиците бяха особено оживени, както им бяха казали младите им приятели. Изглежда, принцът регент и неговата свита щяха да минат през Лин на път за близко имение, където щяха да бъдат на лов. Вирнала брадичка, Силвър крачеше самоуверено сред тълпата. Изведнъж Брам разтревожено погледна сестра си.
— Нямаш ли чувството, че някой ни следи, Сил?
Силвър се намръщи. Интуицията й подсказваше, че е точно така, но не искаше да тревожи брат си.
— Сигурна съм, че грешиш — каза Силвър. — Само така ти се струва. — Но дълбоко в себе си тя не беше толкова убедена. Обърна се бързо и огледа улицата. Не видя нищо подозрително. Хората се суетяха, заети със своите дела, и никой на показваше интерес към тях двамата.
Ала Силвър не се освободи от чувството, че са наблюдавани.
За щастие точно в този момент вниманието на Брам бе отвлечено от искрящи кристални шишенца в един магазин, чийто надпис гласеше, че парфюмите и помадите са от всяко кътче на света.
— Хайде да погледнем! — подкани я Брам. Силвър кимна и след малко те се оказаха всред много отбрана клиентела.
Брам обаче се интересуваше единствено от крехките кристални шишенца. Той веднага прояви несравнимото си умение, предадено от баща му и дядо му. Преминавайки от шишенце на шишенце той подушваше леко, сравнявайки съдържанието с написаното на етикета.
В това време две млади жени, които искаха да си изберат парфюм, се обърнаха към Силвър за съвет. Тя увери едната, че комбинацията от сандалово дърво и дъбов мъх не е подходяща за лятото, а на другата каза, че ароматът на мускус и рози не би отивал на дама с нейната деликатност.
Сама не разбра как след малко даваше консултация на пълен джентълмен.
Очите му проблеснаха, когато тя го попита за кого купува парфюма.
— За сестра ми. Да, подарък за сестра ми. Какво бих те препоръчали?
— Боя се, че съм малко затруднена. Жената с вкус винаги предпочита нещо семпло.
Когато забележителният непознат се оттегли след малко, той държеше три парфюма, за които Силвър го увери, че са напълно подходящи за сестра му.
През това време около Брам се събра цяла тълпа. Момчето минаваше от шишенце на шишенце, преценявайки качеството на съдържанието в тях. Накрая спря пред сатенена кутийка с лавандулови клонки, вързана с пурпурна панделка.
— „Кралска лавандула“ — прочете той. — Лавандула ли? Така ли наричат това? Та това не е нищо освен диво растение, което може да се намери но хълмовете на Франция. Дори не е добре дестилирано. Няма да издържи и час и ароматът ще се изгуби. А татко винаги казваше, че…
— Не е лавандула ли? — каза тих глас зад гърба на Силвър. — Моля да ме извините, че се натрапвам, но дочух момчето — брат ви, мисля — да обсъжда парфюма. Той има чудесна способност да преценява съдържанието.
Силвър се обърна и видя внушителна възрастна дама, която внимателно я оглеждаше.
— Извинете ме. Боя се, че бяхме малко нетактични. Просто парфюмът е страст за нас. Това беше страстта и на баща ни, който ни предаде много от уменията си. Брат ми ужасно се ядосва, когато открива, че хората биват подвеждани.
— Подвеждани?! — възкликна жената. — Обирани е точната дума. Винаги съм подозирала, че Холком безсрамно подвежда клиентите си и с удоволствие откривам, че съм права.
— О, сигурна съм, че собственикът няма това пред вид — бързо каза Силвър. — Просто съставките са много различни. Това, което някой купува през август, може много да го разочарова през ноември, разбирате нали?
Старата дама се засмя и поклати глава.
— Боя се че не разбирам, скъпа моя. Започвам да подозирам, че в образованието ми липсват сериозни неща. Наистина трябва да ви помоля за съвет.