Херцогинята замислено огледа старомодния костюм за езда на Силвър.
— От провинцията сте, нали момичето ми? Не бива да се срамувате.
Силвър вирна брадичка. Цялата гордост на Сейнт Клеър избликна в очите й.
— Много сте любезна, Ваша светлост, но предполагам, че едва ли представлявам интерес за вас.
Херцогинята се засмя.
— Ако с това искахте да ме поставите на мястото ми, нямахте късмет, скъпа. Дебелокожа съм като крокодил.
Силвър примигна, чудейки се как да реагира на този прям отговор. Реши, че и тя трябва да отвърне по същия начин.
— Права сте, Ваша светлост. Но въпреки, че съм от провинцията, не се смятам за селска мишка. Брат ми и аз се чувстваме доста добре тук. Аз съм независима жена и не виждам причина да усложнявам живота си с женитба.
— Превъзходно! — възкликна херцогинята. — Става все по-добре и по-добре. Красива жена, която отказва да приеме женитбата! Това е още по-голямо предизвикателство. Да видим, има един Огастъс Уорбъртън. Той е само баронет, но знам, че има доста имения.
— Ваша светлост, много грешите, ако си мислите, че аз…
— Не? Много добре. Напълно съм съгласна. Уорбъртън неприятно мига с очи, доколкото си спомням. Но какво ще кажете за граф Тауншенд? Той е много красив.
Херцогинята погледна внучката си, която едва сдържаше смеха си.
— Ти какво мислиш, Индия?
Червенокосата красавица поклати глава.
— Мисля, бабо, че прекаляваш. Притесняваш госпожица Сейнт Клеър с твоите странни предложения. Какво ще си помисли за нас?
Силвър наистина си мислеше, че старата дама си пъха носа там, където не й е работата. Но разбираше, че прави това от най-добри намерения, и затова се въздържа от рязък отговор.
Херцогинята я изгледа внимателно.
— Вярно ли е, момичето ми? Мислиш ли, че съм нетърпимо откровена?
Силвър почувства, че ще се разсмее.
— Откровена ли? Може би — отвърна тя с усмивка и пленителна трапчинка се появи на бузата й. — Но не й нетърпимо.
Херцогинята триумфално тропна по пода.
— Ето! Видя ли, Индия? Момиче с дух и ум — точно както казах. Тя трябва да дойде с нас на чай. Тъкмо се бяхме отправили към чайната на Минтън, когато…
Изведнъж Силвър си спомни колко важна задача имаше. Огледа се смаяно, страхувайки се, че се е забавила твърде много.
Индия видя притеснението й и сложи ръка на рамото й.
— Вероятно госпожица Сейнт Клеър е вече ангажирана, бабо. Не трябва да я принуждаваме и да й отнемаме времето, като й се натрапваме.
— О, не е това! Вие сте толкова любезни, но ние трябва да бъдем на едно място в два часа.
Силвър видя, че брат й задълбочено разговаряше с принца, който бе смаян от ботаническите познания на Брам.
— Боя се, че трябва да се оттеглим. Ваша светлост. Имаме среща и не трябва да закъсняваме — каза Силвър. В същото време мраморният часовник на стената започна да бие. — О, не, не може ла е два часът. Трябва да тръгваме! Благодаря ви за поканата, но нека да е някой друг път! — Силвър се поклони и се втурна към Брам, който разпалено обясняваше на принца тънкостите в отглеждането на растенията.
— Хиляди извинения. Ваше величество. Брат ми се е посветил на ботаниката, както сте разбрали. Ако благоволите да ни извините, трябва да тръгваме.
Принцът беше пленен от невинността, която излъчваше тази пленителна млада жена, и се представи като любезен кавалер.
— Пепеляшка в полунощ. Е, дяволски съжалявам да ви видя, че си отивате. Брат ви тъкмо имаше много ценно предложение за подарък на моята… сестра.
Силвър усети, че бузите й пламват.
— Много сте любезен — отвърна тя и задърпа Брам към вратата. Два часът е! — изсъска в ухото му. — Трябва да бързаме!
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Брам бе въодушевен от високата оценка, която бе получил.
— Съжалявам, Сил, Дяволски трудно е да избягаш от онзи приятел.
— Не бих се учудила — разтревожено каза Силвър. — Онзи приятел е принцът регент.
— Майчице, да ме вземат мътните! — извика Брам и ококори очи. — Радвам се, че не знаех това, докато разговаряхме. Нямаше да мога да продумам.
Изскочиха на улицата тъкмо когато големият часовник на площада отброи два удара. В същото време насреща им се зададе водачът на уличните хлапета.
— Ето къде сте! — въздъхна с облекчение той. — Има промяна, мадам. Фургонът, който влезе в склада ще излезе всеки момент, натоварен с бурета за бира. Не се учудвайте, ако всеки момент видите вашия човек на улицата.
Силвър прехапа устни. Какво щеше да прави сега тук, в центъра на Лин, с цялата свита на принца регент само на няколко крачки? Тя внимателно измъкна пистолета от ботуша си и го постави в чантичката, за да й бъде под ръка.