— Много съжалявам, че се налага да те опровергая, приятелю, но те са се отправили на север. Следите, които разглеждаш, са поне от три дни. Ако Силвър и брат й са тръгнали нататък, дирите трябва да са пресни, като тези.
Само след миг Люс се убеди, че приятелят му е съвсем прав.
— Е, може и така да е. Но недей много да си вириш носа.
— О, не бих и мечтал за такова нещо — спокойно каза Конър. — Не е твоя вината, че очите ти не виждат, влюбен глупако.
— Кой е влюбен и кой е глупак?
Люс заплашително изгледа приятеля си.
— Няма да чуеш нито дума от мене — каза Маккинън, обръщайки коня си на север. Не е моя работа, че ти си решил да се влюбиш. Изобщо не ми е работа.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Светът около Силвър се завъртя.
Струваше й се, че в главата й бие барабан. Щом отвори очи, видя, че е подпряна на едно буре в края на улицата. Брам бе коленичил до нея и изглеждаше много разтревожен.
Силвър се опита да му се усмихне, но нямаше голям успех.
— Можа ли да го видиш?
Брам се усмихна, но очите му останаха тъжни.
— Всеки детайл, Сил. Слабо лице, надменен нос и упорита уста. Мисля, че имам талант на портретист.
Докато говореше, Брам й подаде бележника си. В скута на Силвър се изтърсиха две орлови пера, изсушено късче мъх и една миша опашка. И както бе обещал Брам, лицето на мъжа бе бързо, но много точно скицирано.
Силвър стисна ръката на Брам, доволна от успеха им, независимо, че главата й пулсираше.
— Страхотна работа! А момчетата справиха ли се?
Брам огледа насъбралата се тълпа и снижи глас.
— Доста добре. Сега стой спокойно и мълчи Сил. Много лошо си се ударила. Онова чудовище щеше да те прегази. Принцът е направо побеснял.
Силвър се стараеше да слуша, но гласът на Брам сякаш заглъхваше. Гърдите много я боляха.
— А… документите, Брам? Какво стана с тях?
— Тук са, в джоба ми — прошепна брат й. — Но сега не можем да говорим. Херцогинята се завръща. Боже, принцът е с нея. Изглеждат очаровани от момчетата.
Силвър се надигна с въздишка.
— Дай им по още една крона.
Очите й се затвориха и тя потъна в тъмнина.
Когато се събуди отново, Силвър се намери върху купчина възглавници. В ушите й звънтяха ударите на конски копита. Отвори очи и усети, че я докосват топли пръсти.
— Най-после се събудихте, скъпа моя.
Беше властният глас на херцогиня Кранфорд.
— Доста ни притеснихте там на улицата. Никога не съм виждала принца така разтревожен. Но нямам намерение да ви бърборя. Нуждаете се от почивка.
— Но…
Силвър се опита да седне.
— Брам! Къде е брат ми?
— В безопасност е с Индия и Иън, брат й. Отвлякох и двама ви, както виждате. Тръгнали сме към имението ни, където ще почивате, докато се уверя, че сте се възстановили.
Силвър се ядоса от своеволието на старата дама, нов същото време в очите й напираха сълзи от проявена та загриженост.
Тя се усмихна неуверено.
— Не съм ви молила за това, Ваша светлост, но не бих казала, че щеше да ми бъде приятно да лежа на улицата и да ме зяпат толкова хора.
Херцогинята присви очи.
— А тази работа, за която говорехте?
Силвър си помисли за документите в джоба си.
— Справихме се добре, но ние наистина не трябва…
— Тихо! Всичко е решено.
— Не мога да остана. Брат ми и аз трябва да се погрижим за толкова много неща. И Брам…
Херцогинята я бутна обратно върху меките възглавници.
— Той се чувства чудесно. Язди напред и в този момент сигурно запознава Индия и Иън с дивия живот в Норфък.
Силвър се засмя.
— Непослушно дете. Но е много образован ботаник.
— Той много ни забавлява. Най-вече Индия, за което съм много благодарна. Напоследък тя се е променила, откакто…
Херцогинята млъкна, а лицето й се натъжи.
— Но, скъпа, аз пак се разбъбрих. Затворете си очите. След по-малко от час ще бъдем в Суолоу Хил.
Както и предполагаше херцогинята, в това време Брам яздеше една кротка кобила и разказваше на двамата си компаньони случката в Кингс Лин.
— Те бяха като истински бойци. Толкова млади, а се биеха по-добре от мен.
— Да благодарим на Бога за това — разтревожено каза Индия Деламиър. — Ако онова момче не бе успяло да отвлече вниманието на кочияша, сестра ти щеше да бъде прегазена. Ако не ме сметнеш за непростимо любопитна, бих искала да знам какво я накара да стои там. Тя наистина е упорита и независима, но това не мога да го разбера.
Брам се изчерви от неудобство.
— Нямам право да кажа.
Ездачът отляво на Брам се засмя. Иън Деламиър, граф Данууд, току що се бе върнал от Испания, където служеше като един от адютантите на Уелингтън.