Бузите му се зачервиха. Той бързо върна парчето кейк, сякаш то пареше.
— Моля те, изяж го! — каза Индия, протягайки ръка да го погали. — Беше ужасно от наша страна, но е истинско удоволствие да се види млад човек с толкова енергия.
Брам неуверено си взе от кейка и продължи да яде.
— Бих искала да се запознаете с родителите ми, но се боя, че пътуването им в Италия ще продължи доста. Оставили са тук баба да ме пази, докато се върнат. Непрекъснато й повтарям, че никой джентълмен няма да дойде да ни досажда.
— Не и когато открият, че можеш да се боксираш, да стреляш и да въртиш шпагата по-добре от мъжете — каза брат й.
Херцогинята изсумтя.
— Иска ми се да престанеш да използваш този ужасен език, млада госпожице. Изобщо не ти прилича.
— Така ли? Значи трябва да престана да прекарвам толкова много време с братята си.
В стаята настъпи оглушителна тишина. Брам обаче, зает с кейка, не забеляза промяната.
— Братя ли? Имате ли друг брат освен Иън?
Индия изхлипа. Фината чашка падна от ръцете й и се разби на малки късчета.
След моментно объркване Иън се зае да почиства роклята на сестра си от чая, а херцогинята я потупваше по ръката. Брам се наведе и започна да събира късчетата порцелан.
— Моля те, не прави това, Брандън — помоли го Индия. — Не е необходимо. — Тя нежно го докосна по рамото.
Брам погледна и видя, че очите й са пълни със сълзи.
— Не е твоя вината — каза Индия и стана. Изглеждаше много уморена. Извини се и излезе от стаята. Херцогинята я последва.
— Вината е моя — каза момчето. — Казах нещо, което не трябваше, и тя излезе.
Иън се премести до Брам и сложи ръка на рамото му.
— Глупости. Мисля, че е по-добре да обясня. Наистина имаме друг брат. Поне имахме такъв, седем годи ни по-голям от Индия и пет от мен. Обичаха го всички, които го познаваха. — Той замълча. За момент изглеждаше, като че ли няма да може да продължи.
— Говорите в минало време. Случило ли се е нещо с него? — тихо попита Силвър.
Иън, изглежда, се освободи от горчивите спомени.
— Боя се, че е така. Изчезна преди няколко години. Родителите ни го търсиха навсякъде и с всички средства, но напразно. Мислим, че е станал жертва на банда престъпници и… Беше трудно за всички ни, но най-вече за Индия. Те бяха много близки. Като че ли съществуваше някаква особена връзка между тях.
Докато той говореше, Силвър усети как нещо я стяга в гърдите. Трудно й беше да се концентрира. В ушите й звучаха само думите на Иън.
Изчезна преди няколко години.
Не беше намерен… не беше намерен…
— Беше непростимо от моя страна — каза Брам. Изглеждаше много нещастен. — Не трябваше да задавам подобен въпрос. — Той пъхна юмруци в джобовете си и без да иска, събори на пода бележника си, който беше на канапето до него.
Иън се наведе да го вдигне. Беше изпаднала цялата флора и фауна, която момчето съхраняваше вътре. Докато той разглеждаше нещата, случайно попадна на скица на мъж, направена преди няколко дни.
Иън се вкамени, впил поглед в рисунката. По красивото му лице се четеше объркване, недоумение и гняв.
— Мили Боже, възможно ли е да е жив и ти да си го виждал?
Главата на Силвър забуча. Гърлото й се стегна. Опита се да се изправи на крака, но те не я държаха.
— Този мъж… е брат ви?
Иън мрачно кимна.
— Люс — прошепна тя, учудено, ядосано. — Защо не ми каза?
Иън стисна юмруци, като че ли се бореше със станалото чудо.
— Брат ми. Люсиен Рийд Тиберий Фицджералд Деламиър, херцог на Данууд и Хартингдейл. Не сме го виждали, откакто изчезна една вечер на път за клуба си — каза той и погледна сурово Брам и Силвър. — А сега вие двамата ще ми кажете какво, по дяволите, означава всичко това?
Силвър не чу повече. Стаята се завъртя около нея.
О, Люс! Глупако! Колко много неща си захвърлил заради честта си! И колко много те обичат те!
Ала сега всичко се променяше. Най-големият син на херцога на Девънхам бе недостижим за нея, независимо, че си играеше на разбойник.
Всичко приключи.
С тези страшни мисли в главата Силвър се олюля и се строполи на скъпия персийски килим.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Когато дойде на себе си в главата й цареше хаос. Наоколо се носеха гласове, в коридора кънтяха стъпки.
Силвър стисна глава, борейки се с болката, причинена от нахлулия спомен. Люс…
Сега знаеше и останалата част от името му.
Люсиен Деламиър.
Маркиз на Данууд и Хартингдейл.
Та той беше наследникът на херцогство Девънхам!
Тя отвори очи и видя разтревоженото лице на Иън.