Видът й стана още по-отчаян.
— Той е ужасен човек, професоре. Предупреждавам ви. Той е егоист. Това съвсем ще го развали.
— Ще се развеждате ли?
— Не ме подозирайте. Омъжих се за него по любов. Знам, че е умен и надарен. Но той ме взе само защото баща ми беше заслужил деятел и можеше да постъпи направо във вашия изследователски институт.
— Другаде щеше да бъде жалко за него.
— Но другаде трябваше първо да се наложи, преди да дойде при вас, разбирате ли? Той винаги е мислил само за себе си. Колко съм се карала с него заради обзавеждането! Винаги трябва да притежава всичко най-хубаво, винаги мисли само за печалба и слава, не е способен да се жертвува за нищо, дори за мен, професоре. И от деца се страхува, защото трябвало да живее по-скромно. Работеше над откритието си единствено защото иска да се прослави. Той е егоист. Професорът се намръщи.
— Не обичам клеветите, ясно ли ви е? За мен е решаващо как се държи на работното си място. Той е най-добрият ми асистент.
— Защото се преструва.
— Сбогом — каза професорът и отвори вратата. Тя едва сега забеляза откритието. Приличаше на малък радиопредавател. Стоеше на подиума и непрекъснато палеше и гасеше различни лампи. Около него се бяха насъбрани работници.
— Наистина ли никога не се поврежда? Не е ли необходимо поне някой да дежури тук? — попита смутено млад инженер.
— Не, наистина не е необходимо. В него са монтирани контролни прибори. Сам провежда и ремонта. А ако срещне проблем, който не може да реши, ще спре производството и ще ни повика със специално устройство.
— Това означава, че ние не сме нужни за нищо — заяви един възрастен работник в бял работен комбинезон. — Аз работя в завода вече петдесет години. Ей с тези ръце съм помагал да бъде построен. С лопата, може би още знаете как изглежда тя, нали?
— Какво ще стане с нас? — попита друг. Ковал се приближи до него:
— Нужно е само спокойствие. Така се боят навсякъде. Но не се тревожете. На първо време заводът ще ви плаща както преди. Та нали с въвеждането на автоматите производството му ще се увеличи многократно. Сега вашите заплати ще бъдат незначително перо. А после ще успеете да си намерите друга работа.
— Но нали скоро ще въведете тия машинки навсякъде?
— Нима нямате някакво хоби? Можете да учите или да се занимавате със спорт, с изкуство или с някакъв занаят, всеки според влечението си. Не всичко в човешкия живот може да се направи от машина. Новата работа ще ви развлича.
— Аз нямам никакво хоби — каза възрастният работник.
— Ами аквариумът? — присмяха му се другите — Воалните рибки и рибките-зебри? Или футболът? Ходиш на мачове всяка неделя. Можеш да станеш треньор.
Но той продължаваше да клати недоверчиво глава. Ковал го хвана за ръка и го поведе навън. Наблюдава известно време как работят машините и как светва странният куфар, който беше направил мъжът й.
— Страх ме е от него — каза тя на младия инженер.
— Не разбирате ли от техника?
— Не. Занимавам се с биология. Смятате ли, че откритието е добро?
— Дали ще работи ли? Идеално. Та нали го направи Бауер. Най-добрият ни сътрудник — каза гордо той.
— Аз съм Бауерова. — (Погледна я с уважение.) — Развеждаме се.
На следващия ден дойде на проверка член на правителството. Веднага оцени колко важно е новото откритие. Преди събранието всички бяха в тържествено настроение. Дори враговете на Бауер бяха възхитени. Та нали това означаваше, че главната задача на института е решена. Събраха се в голямата заседателна зала още преди осем часа. В осем дойде Ковал, точен както винаги. След нови пет минути влезе министърът с придружаващите го лица. Поднесоха кафе. Цареше напрегната тишина. Само Бауер никакъв го нямаше.
— Ами че той винаги е толкова точен — повтори Ковал на министъра вече за кой ли път. — И знае, че ще дойдете. Обадихме му се през нощта.
— Жена му казва, че е тръгнал още преди един час — съобщи секретарката.
Погледнаха си часовниците. Минутите течаха. От скука министърът започна да преглежда плановете за работа. Ковал си спомни, че няма преценка за изпълнението на плана за миналия месец. „Отгоре на това ще си имам неприятности заради това момче.“ Винаги мислеше за Бауер като за момче. Та нали беше постъпил в института веднага след завършване на следването. Побърза да се приближи до министъра. Започна да му обяснява поне принципа на автомата. Положението беше мъчително. Останалите сътрудници стояха при големите прозорци и наблюдаваха двора. В ъгъла секретарката телефонираше вече за пети път на портиера да подканят Бауер да побърза, когато се появи.