— Да не би ти да беше онази звезда, която ние евреите чакаме шест хиляди години, за да ни преведе на другият бряг.
— Не, ти си — каза Влад. — Ожени се за мен!
— Аз съм курва, Влад — спокойно отговори Бени.
— И аз не съм светец — кимна той. — Отпаднат ли подозренията, може би от нас ще стане здрава сплав.
Бени го погледна в очите.
— Това сериозно предложение ли е, Влад?
— Напълно! — каза той.
След известно мълчание Бенина отговори.
— Говори с Макс и Сам! Получиш ли съгласието им, ще имаш и моето.
— А ако не го получа? — попита Влад.
— Тогава ще си останем братовчеди, Влад — каза Бенина и отиде да изпраща гостите си.
Вечерта в шведското казино Влад поиска последователно съгласието на Максим и Самуел. И го получи без всякакви възражение. Тогава Бенина взе микрофона на диджеят и заяви на гостите си:
— Скъпи мои, Влад и аз искаме да ви съобщим една новина. Разбира се, той ще направи това. Моля те, скъпи! — и тя му подаде микрофона.
Тогава с пресъхнало гърло Володя Аберман заяви на присъстващите:
— Имам честа да ви съобщя, че поисках ръката на Бенина и тя прие да стане моя съпруга. До преди два часа празнувахме нейният рожден ден, моля ви до сутринта, бъдете гости на нашият годеж.
— Кой е Дяков, господин Игов? — попита Козела.
— Оперативен псевдоним на Поли Пантев, изживяващ се като Левски, но за да не е „Дякона“ много нахално щеше да бъде, се обяви за Дяков. Така го наричахме, когато говорехме за него по телефоните.
— Що за птица беше този Поли? — продължи да пита Козела. — По мое време не беше известен в ъндърграунда.
— Точно така — намеси се Облака. — Тогава действахме в Германия и Чехия. Когато се върнахме в България, ти, Козел вече бе зает с Нерон Вълка.
— Така е! — кимна Козела. — Но тогава други „артисти“ бяха популярни, не помня такъв човек в обкръжението на Нерон Вълка.
— В сянка, Козел — обади се Мухата. — Играеше двойна игра. Нерон му нямаше доверие, но го ценеше. Знаеше че е умен и куражлия.
— И тогава се зароди СИК? — попита Козела.
— По-скоро се отдели от Нерон! — обади се Мухата. — Няколко от борчетата направиха партия с бившите ченгета и започнаха да играят за своя сметка. Тогава се появи и първият конфликт.
— Кой уби Илия Павлов? — разсеяно, но всъщност подготвено попита Козела.
Събеседниците му се спогледаха изненадани.
— Отговорът на този въпрос е смъртоносен, Козел — усмихнат каза Облака.
— И въпреки това, кой?!
Настана дълго мълчание, после Мухата взе инициативата.
— Има трима вероятни поръчители, поне МВР работи по три версии: Младен Михалев, Васил Божков-„Черепа“ и бившето ченге — банкера Кюлев; нито една от тези версии не е доказана.
— Не питам за полицейските версии, питам вас, кой уби Илия Павлов?!
Облака допи уискито си, прибра цигарите си в джоба и преди да стане каза:
— Такива въпроси се задават с призовка и в следствието, Козел. В частен разговор ще ти кажа, не знам кой уби Илия Павлов, а в личен и да знам, няма да ти кажа! Това задоволява ли те?
Козела кимна.
— Да, Облак, предостатъчно! Аз знам кой уби Моимир Балич, ще разбера кой уби Павлов, малкият Фатик и други по-известни или неизвестни играчи. Това ще бъде цената за моето спокойствие, младеж! А сега ако бързаш, не те задържам.
Лицето на Облака се сгърчи от злоба.
— Заплашваш ли ме, Козел?!
— Не господин, Донев! Но не е в характера ми да оставям ненаказани убийци на партньорите си.
— Илия Павлов не беше твой партньор!
— Но Моимир Балич — да! — каза Козела. — Лека нощ, господа, ще ви осигуря свободен канал до София, но за последно. Вие сте мъртви, момчета, на ваше място още тази нощ ще напусна страната.
С което им даде да разберат, че вечерята е приключила. Облака и Мухата се изправиха, но преди да тръгне към вратата младото конте каза:
— За какво ти е тази война, Козел? Нито ти, нито ние имаме нужда от нея.
— Това не е война, господа! Наказание е! Забравих да ви попитам, помните ли Блинд?
Кръвта изтече от лицата и на двамата гангстери, най малко такъв въпрос бяха очаквали.