— А ти к’ъв го дървиш, Ас? — злобно попита Козела. — Не си ли ти човекът, който трябва да ми каже името му?
— Да — кимна Аса. — Но каква ми е гаранцията, че ще приемеш тази информация за достоверна?
— Пробвай! — каза Козела.
На масата настана пълно мълчание, дори Джон Хакел, който не разбираше и дума български и не можеше да проникне в подробностите схващаше, че между тези мъже напрежението е огромно.
— Добре, Козел! — каза Аса. — Ще ти подхвърля едно име, но само срещу гаранция, че тръгнеш срещу него! Иначе тази информация е като вируса на СПИН.
— Вижте, момчета! — каза Козела. — Няма причина да съм тук освен да преустановим тази касапница, знаете, веднъж почне ли леенето на кръв, няма спиране. Трябва да спрем новият „Нерон“, за да можем и вие тук и аз далече зад граница да живеем спокойно. Дължим го на децата си, Ас, за това сега ти казвам публично. Трябва да спрем тази война! Каквото и да ни струва това, колкото и глави трябва да хвръкнат за целта! Едно последно усилие, момчета, и после ще оставим тази „кочина“ България европейския съюз и НАТО да я правят райска градина. Ясен ли съм, Ас?!
— Човека в сянка, този който пържи останалите артисти и ги хвърля на лъвовете е Младен Михалев-Маджо, Козел! Начеса ли си крастата, Генерале?! Сега ела да охраняваш семейството ми!
Лазар Лазов-Аса стана, и следван от „ескадрониците“ излезе от къщата. Няколко минути по-късно чуха шума на колите, които с мръсна газ потеглиха към София.
— Какви ги свърши, Козел? — попита Джон Хакел когато останаха сами. И тишината отново нападна къщата.
— Импровизирах! — каза Козела, без да е сигурен в отговора си.
9.
Козела беше свикнал да мисли, че нищо не е в състояние да го изненада кой знае колко, но когато Хакел му каза, че легендарният Боб Денар и в София и иска среща с него, онемя за дълго.
— Шегуваш ли се, Хакел?
— Ни най-малко, Козел! На обед ще се срещнем в „Белами“. Изглежда вашите бандити здраво безпокоят някои интереси.
Боб Денар беше петдесет и пет годишен мъж с приветливо лице, здрав кокал, той добре знаеше с каква слава се ползва и не разиграваше елементарната пиеса „аз съм велик“, напротив, държеше се свойски, непринудено и бързо скъсиха дистанцията.
— Генерале — каза Денар, — ДЕА ме нае да консултирам далаверата на века, както се изразяват те. Имаме сведение, че някакъв български евреин опакова — непознато за сега ноу-хау — кокаин и безпрепятствено го вкарва във всяка точка на земното кълбо. Имате ли някаква представа кой е въпросният гений?
— Никаква! — каза Козела. — Живея далече от тук, в България съм по работа и временно.
— Знам — кимна Денар. — Джон ме осведоми, но знам и за изключителните ви връзки и престиж в страната. Съдействате ли ни, ДЕА ще намери начин да ви се отблагодари.
Козела се усмихна кисело.
— Късно ми е отново да стана ченге, господин Денар, а и отдавна не разполагам със старите си връзки, какво кара вашите хора да смятат, че именно чрез България се върти този трафик?
— Следят движението на паричните масиви — каза Денар. — Според „Дръг департамент“ няколко души в България забогатяват извънредно бързо.
— Защо не се обърнете към полицията, господин Денар? — попита Козела. — Джон Хакел винаги може да ви съдейства, за да се доберете до министъра.
— Каква им е гаранцията, че полицията не е в основата на този трафик, генерале?! — каза Денар. — Службите предполагат, че се замисля удар за петстотин милиона долара. Това е огромна сума на всяка географка ширина, няма мафия която не би превзела държавата си с подобен капитал.
— Така е! — кимна Козела. — И пак ви повтарям господин Денар, аз не живея в България, не съм полицай отдавна, и отдавна всички мафиотски структури са ме осъдили на смърт.
— Помислете, генерале! — каза Денар — не бързам с отговора. Довечера ще замина за Варна, ще обиколя курортите ви и в понеделник, тоест след три дни, ще дойда отново. Предлагам ви отново да се срещнем на обяд, моля не ми отговаряйте сега, имате сто часа на разположение. До тогава може би ще решите друго.
Боб Денар се усмихна подкупващо, сложи дланта си на рамото на Хакел.