— Искам подробности, момко! — започна Козела. — Почни от Адам и Ева!
— Знаете биографията ми, генерале. Еврейско семейство, бежанци в Латинска Америка, ще пропусна тези подробности, те са маловажни, завърших химия и се специализирах във филмоизолацията, това на достъпен език е нещо като кръвната обшивка върху нервите в човешкото тяло. Отсъства ли тази изолация, не съществува имунна система, така малко по малко къде от беднотия, къде от авантюризъм се свързах с картелите, които имаха необходимостта да транспортират дрога, неоткриваема, ни на химически анализ, ни на обоняние. Тогава направих един прост експеримент, съставих на пръв поглед нетърпящи се една друга субстанции и те се самоизолираха. После при флатацията им, всяка една от тях възстановяваше първоначалната си форма.
— Какви субстанции? — прекъсна го Козела.
— Не! — Влад Аберман поклати глава. — Моята флотация е за Гинес, дори за нобелова награда, ако всъщност не предвижда доживотен затвор. Не искайте от мен подробности, генерале.
— Но ти искаш от мен протекция, нали момче?!
— Да! — каза Аберман. — Срещу пари! Ноу-хауто не се продава.
— Както и да е — отегчено каза Козела. — Карай нататък!
— Боливийците, особено колумбийците, са касапи, господин генерал, те не само че не ценят човешкият живот, но получават ерекция при отнемането му. Затова е толкова опасен бизнеса с тях, включително американските мафиоти се съобразяват с наркобосовете, Меделин, Кали, Парнарибо, Ла Пас.
— Знам, Аберман! — прекъсна го Козела. — Казвай подробностите!
— Имам намерение да извърша удара на живота си, генерале и да изчезна. Разбира се, имам нужда от сериозна защита и място за оттегляне. Защитата ще подсигурите вие, срещу клетва, че никога и никъде няма да ме търсите.
— Това ще бъдат моите клетви, Аберман. Да чуя твоите!
— Аз ще подсигуря петдесет милиона долара или десет процента от сделката. Това е коректната цена и мисля че е задоволителна.
— Как си представяш подробностите? — попита Козела.
— Стоката ще дойде на порт Варна — отговори Аберман. — От там ще попадне под ваша защита до три точки в Европа. Когато стоката стигне местоназначението си, ще извършим разкешването и ще забравим че сме се виждали някога.
Нахален младок, мислеше си Козела докато го слушаше, той вече знаеше всичко за него, знаеше кои са варненските му братовчеди, с кого отпушва „каналите“ — Бенина Аберман, но нямаше никакво намерение да му отваря очите.
— Добре, момче — каза Козела. — Опитваш се да глътнеш голям залък, разбирам те! На младини и аз се опитвах да пръдна по-високо от гъза си. Желая ти успех! Но те предупреждавам, изпипай си добре каналите, запуши всички пробойни овреме, закъснееш ли, Владко, не тичай да ми хленчиш, просто няма да ме намериш, момче. Ясен ли съм?!
— Напълно, генерале! — отговори Влад Аберман.
— Добре тогава, запомни и от мен нещо, братовчедка ти Бенина търси контрабандни пробойни чрез Димитров, Петров и Тодоров, получи ли ги, твоето първо задължение не към мен момче, към семейството ти е да изпържиш тия тримата пред Европол. Не в нашето родно МВР, Владко. Запомни, Европол, Интерпол и ДЕА. Това са институциите, чрез които можеш да си осигуриш безпрепятствено напускане на страната, а до тогава довиждане, момче, знаеш как да поддържаш връзка с мене, но не прекалявай с контактите, не си падам по празни приказки.
Половин час по-късно Козела пътуваше от Варна за София, а Влад Аберман свика тревожно семейният съвет.
Събраха се в „Потейто Ин Екс Треид“. Беше нощта на трети декември, на другият ден Влад заминаваше, къде — нито те питаха, нито ако бяха задали този въпрос щяха да получат отговор.
— Започваме! — каза Влад. — Аз заминавам утре, в други ден Бени лети за Прага, в петък Сам в Цюрих, когато съм готов, ще потърся връзка с вас. Йехова да бди над делата ни, скъпи мои, започва великият ни час.
Влад Аберман обаче не знаеше, че няколко часа преди това един от приближените на „Самоковският принц“ и кумец на Нерон Вълка беше поискал среща с Маджо и му беше разкрил цялата схема, доколкото на него му беше известна, разбира се в листата на участниците не присъстваха Боб Денар и Джон Хакел, но участието на Козела беше поставено под сериозно подозрение.
Маджо събра по спешност акционерите на „Юнона корпорейшънс“, беше девет часа сутринта, необичайно време за среща, но именно затова и никой от съдружниците му не помисли да отсъства под какъвто и да било претекст. Странният час беше сигурна гаранция, че срещата ще бъде сериозна. Събраха се в централният офис на „Юнона“, персонала поднесе кафе, чай, безалкохолни и си оттегли и тогава Маджо откри заседанието.