— Четох една книга, пичове и ми дойде една идея, с две думи сюжета е следния. Един, пич, американец, наследява от баща си много кинти и вестник, кинтите не го интересуват. За него вестникът е важен. Да, ама старият му поставя условия — ако в срок от една година поне веднъж не биеш тиража на „Ню Йорк таймс“, губиш вестника. И оня пич почва да се чуди какво да прави и тогава се сеща за една много проста схватка, но много ефикасна, вместо неговият вестник да чака новини и да ги отразява по-добре, сам да си създава новините, да ги предизвиква и първи да ги изстрелва на пазара. Копелето влиза във връзка с мафията и започва да им поставя задачи, ще утрепете тоя, ще отвлечете оня, ще гепите еди си какво съкровище, но всичко това под мой контрол, което аз първи ще отразявам. И копелето избива рибата, нали се сещате. За нула време става номер едно, превзема вестникарският пазар и няма грижи. Та какво ми хрумна докато четях. Нас ни пържат разни вестникари в „Труд“, „Двадесет и четири“, „Монитор“ и т.н., не може ли вместо да им се оставяме да ни шибат разни разследващи репортерчета, ние просто да вземем да си ги купим и вместо нас да ни пържат из пресата, ние да им създаваме новини.
— Много деликатна работа — обади се Попито. Той беше главен счетоводител на холдинга и един от малкото, които си позволяваха да прекъснат Маджо.
— Кой каза че не е деликатна, да еба маа му, въпроса е как да е изпипана. Тия ебалници получават по пет-шестотин лева във вестниците си, ние ще им дадем троен релакс и ще пеят в нашият хор, та ще се скинат. Какво ще кажете, пичове?!
— Имаш ли предвид имена? — продължи да пита Попа.
— Да! Най шумните, Заркова, Въгленов, Слави Ангелов, те са десетина души в цяла България, купим ли ги, няма да имаме грижа с пресата, оставим ли ги да лаят, ще се държат като сводници между полиция и прокуратура.
— Един от тях да писне и жална ни майка — обади се големия Маргин. — Ще попаднем под много шибани параграфи.
— Точно затова трябва да изпипаме работата — продължи Маджо. — С всеки един от тях трябва да се работи индивидуално и в крайна сметка да се принудят да подпишат договори. Сложат ли парафа си под хартията, заклали сме ги с тъпото на ножа.
Акционерите на „Юнона“ се бяха смълчали. От време на време просветваха запалки, подрънкваха чаши, но тишината беше пълна.
— Какво ще кажете, момчета, добра идея? — обнадежден попита Маджо. Така звучеше, но в очите му се четеше и колебание, и недоверие.
— Много рискована работа, да еба маа му! — каза Пашата. — Нямам им никакво доверие на тия шибани вестникари.
— Кой ти говори за доверие, бе! — избухна Маджо. — Става дума за купуване! Не ви ли писна да ви стърчат имената из вестниците?!
— Какво ще правим с Христо Калчев? — попита Стоил. — Навремето Нерон беше решил да го освитка, после реши че е по-добре да не се занимава с него.
— Помня — каза Маджо. — Думите на Нерон бяха „Не правете от този драскач светец“ и беше прав, няма да се занимаваме с Калчев сега. Все пак той пише романи, а ония се ровят в следствието, и така дайте сега да се разберем, тук съм ви събрал не да обсъждаме един въпрос, а да го решим, почвайте да купувате журналисти! Вземете им подписите и забравете за шибаната полиция, няма да ги оставим да си бършат гъза с нас, това е първата страна на медала, момчета, а сега новините. От какви новини имаме нужда? Кажи, Попе!
— Ако питаш мен — отговори Попов, — най-добрите новини за нас са липсата на каквито и да било новини.
— Точно така, батко! — каза Маджо. — Значи ще изместим новините в друга посока и ето ги тях. Генерал Иван Милетиев-Козела е в България, по какво можем да съдим, че той е в родината, Илия Павлов е мъртъв, Фатик мъртъв, Женята Дългия, списъка е безкраен, щом Козела е в България, значи и Ескадрона на смъртта действа, ето ви първата новина. Как се финансира Козела, втората, взима дрога от Исламболи, купува оръжие и го продава на Виктор Бут, Алкайда и тути кванти. С кого действа в България Козела — с всички Земунски мафиоти, които отърваха кожата при операция „Сабя“, ето ви третата новина. Но от повече кой има нужда, журналистчетата ще си съдерат задниците да пишат, а ние ще им гледаме сеира и си пием кафето. Така е, пичове! Почвайте да купувате журналисти и не се ебавайте, че както е тръгнала работата, не нашите, ами западняците ще ни турят примката на врата. Това е за днес, чао, след половин час имам среща и с генералите, трябва да се подготвя за нея.