— Добре, де — обади се Стоил, — на Калчев няма ли да запушим устата?
— Ще му дойде времето! — каза Маджо. — Ще хапне рибена кост, ще се задави, ще пие някое менте водка, ще се отрови, ще му дойде времето и на него, засега се оправете с репортерите!
Беше пет и тридесет сутринта, когато телефона иззвъня.
— Кой е, колко е часа, по дяволите?! — попита сънливо Козела.
— Тук е седем и половина сутринта и грее слънце, Козел — чу той гласа на Виктор Бут. — Твоят приятел Денар се провали, обаждам ти се за да ти кажа, че съм в цветущо здраве.
— Момент, Виктор — абсолютно разбуден каза Козела. — Събуждаш ме, махмурлия съм, за какъв провал ми говориш, по дяволите?!
— Много добре знаеш, Козел, знаеш и какво очаквам от теб, още тази сутрин тръгваш да събереш моите дългове в България! Не започнеш ли да действаш, сърди се на себе си, приятелю, ни София, ни Мегало Кастро, ни някъде другаде би могъл да се скриеш, ако не изпълниш коректно задължението си. От днес до края на годината, имаш цял месец на разположение. Ще трябва да защитиш името си и да оправдаеш парите, които си получил от Хауки и мен, това са пари на Ал Кайда, Козел, не си играй с огъня, приятелю, а започвай да работиш! Чакам обаждане! — после линията заглъхна.
Козела стана, съблече се и влезна под душа. С тази нощ беше свършено, но не и с Виктор Бут. Трябваше бързо да се заеме с него, и да не разчита на „бясното куче на войната“, работа която не свършиш сам, не е свършена, да еба маа му, за хиляден път си каза той. Преди да потърси Джон Хакел в Цюрих.
На пети декември вестник „Монитор“ публикува на цялото си фолио обширна статия за генерал Иван Милетиев-Козела, бяха му публикували стари снимки, разбира се с уговорката, че сега, след пластичната операция въпросното лице изглежда по съвсем друг начин. Накрая във вид на риторични въпроси, авторът на статията, някой си Иван Кирилов, си задаваше въпросите — „нима със завръщането на Козела в България започна това драстично сгъстяване на криминогенната обстановка“.
13.
За кратко време Козела се превърна в медийно светило, всички говореха за него, но никой не знаеше нищо със сигурност — жив ли е, не е ли, съществува ли, легенда ли е, вестниците правеха догадки, че Козела е псевдоним на сборното понятие полиция, но се намираха и такива журналисти, които приписваха легендата „неуловим убиец“ на силовите групировки. Самият Козел четеше всички публикации за себе си с нарастващо раздразнение, от една страна тази легенда му развързваше ръцете — всички последвали трупове из София, на Данкина, на Нарциса и някои други му бяха преписани, а това значеше, че достъпа му до истинските извършители е открит и че никой няма да му иска сметка за ликвидирането му, но от друга му стесняваше периметъра на действие. Козела трябваше да бъде в непрекъснат контакт, поне с Боб Денар и Джон Хакел, поне докато Бут и Исламболи са живи, а принудата да се крие правеше все по-трудни контактите му. Тогава се намеси божията ръка, олицетворена в юдейския син Аберман.
— Ела при мен във Варна — каза Влад, — поне докато не стихне истерията, Козел, ще бъдеш в безопасност, а и от пристанище бягството е винаги по-лесно.
Козела не чакаше допълнителна покана, на петият месец от появяването си в България той заживя в една вила на морето и от скука и бездействие започна да пише мемоарите си. Започна на шега, но за три денонощия изписа една ученическа тетрадка от сто листа, препрочете я и легна да спи. Беше свършила принудителната му почивка. На другият ден започваше да действа.
Ловният сезон беше открит, но истинският сезон едва започваше.
Трябваше да обезкръви „Юнона“ от Варна до Бургас и той тръгна по пътя си. На седми януари Козела влезе в бар „Албатрос“ на Златни Пясъци, мина бавно по плюшената пътека на заведението, застана прав на маса срещу трима млади мъже, каза:
— Господа, услужете ми с огънче.
Но когато един от мутрите, защото това бяха жътвари от наказателният отряд на майора му поднесе запалка, вместо цигара Козела измъкна магнума от джоба си, разстреля ги хладнокръвно, прибра оръжието, мина през служебният вход на ресторанта и седна в стара „Лада“ до Блинд, който го чакаше със запален двигател на колата. Двадесет минути по-късно отново бяха във вилата. Козела почисти оръжието си, зареди го и отново легна да спи. Вечерта регионалната телевизия на Варна съобщи на зрителите си, че Козела отново е влязъл в действие. Двамата братя Лисиците и Гошо Завоя, криминално проявени, добре познати на полицията, бяха застреляни посред бял ден с такова хладнокръвие, че никой друг освен легендарният Козел не би могъл да свърши тази работа. Половин час по-късно му се обади Блинд.