— Защо малкият Фатик, Ас? — попита Козела.
— Три версии. Коя искаш да чуеш?
— Трите. — Козела огледа заведението разсеян „на пръв поглед“, всъщност напрегнат и съсредоточен.
Барът беше пълен, шумен, снобски, а точно поради това като че ли и безопасен.
— Пет тона кокаин трябваше да влезнат в България — каза Аса.
— Глупости! — откликна Козела.
Асът се усмихна кисело.
— Не очаквах друга реакция Йон, но така твърди принц Исламболи.
Козела изтръпна.
— Да не би да е в София?
— Повече — кимна Аса. — В хотела е. След половин час ще бъде на нашата маса.
— Живеем в кино време „да еба мааму“ — изръмжа Козела. — Добре, ще чуем подробностите от него. Втората версия?
— Доставки с двойна употреба за Ал Кайда.
Козела се развесели вътрешно.
— Виктор Бут?
— Точно той — кимна Аса. — В момента е на бара, чака да го викна на масата.
— Добре. — Козела се беше предал — а третата?…
Аса се облегна на стола.
— Това ще трябва да разгадаем с теб, драги Йон!
— Преди полицията?
— Бързо мислиш, старо куче. Какво ще пиеш?
— Водка! Къде са Блинд и Перо „Пора“?
— Под прикритие… за сега.
— Облака, Мухата?
— Дълбоко потапяне. Ще се повяват на светло едва след като полицията лансира версията „Фатик“.
Козела кимна — и сам можеше да си отговори на тези въпроси.
— Добре, Ас, поръчай водка и покани гостите!
Беше два часа през нощта, когато подновиха този разговор. Намираха се на стотина километра от София в мотел „Джорджо“ — Радотина. Завариха Перо Пора и Блинд да играят табла и да пият от изключителната ракия на мотелиера.
Деветнадесети август — непоносима жега в града, прохлада и спокойствие в подножието на балкана. В мотела имаше пет стаи, а те бяха пет души гости. Виктор, Хауки, Аса, Перо Пора или Коста Македонеца, Блинд и той. Охраната бдеше дискретно зад високите зидове на това правено от бога място, собствениците спяха отдавна, тук-там се чуваше кучешки лай, в тревата свиреха щурци, в краката им се галеше разгонената ангорска котка на стопанина.
— Твой ред е, мон пренс — каза Виктор Бут, влагайки сериозна доза ирония в обръщението си.
Исламболи, който познаваше Виктор от дълги години и не го смяташе за най-добре възпитаният човек на света, не обърна внимание на интонацията, но пое инициативата.
— Пет тона кокаин, Козел, на едро паричният му еквивалент е около петстотин милиона долара. Такъв удар не знам да е правен.
— Нито аз — кимна Козела. — А това значи, че и по-голям провал не е имало.
— Точно така. — Хауки кръстоса дългите си слаби крака, намести очилата си и продължи. — За да потегли такъв масив трябва или кешова гаранция за канала или висша държавна протекция, господа, едно от двете е вярно. Тази нощ трябва да разберем кое от тях е вярно.
2.
Володя Аберман пристигна във Варна, настани се в хотел, все още не беше започнал курортният сезон, и като всеки евреин навсякъде по света, първата му работа беше да потърси синагогата. В единадесет часа преди обед откри свещеният Мойсеев храм, в дванадесет — семейството на отдавна покойния си чичо Данаил. В тринадесет часа обядваше в ресторанта на хотел Черно море с братовчедите си Максим, Самуел и Бенина. На следващият ден се премести в дома на семейство Аберман и започна да подготвя „дивото, неистово забогатяване“, както го обяви пред братовчедите си.
Аберман бяха от така наречените евреи-шпаньоли, заможно семейство със здрави корени, дали възможно най-доброто образование на потомците си, но като всички евреи — подозрителни и жестоки. За късмет на Володя — и безмерно алчни. Максим и Самуел бяха семейни, но Бенина все още свободна и Володя хвърли въдицата си първо на нея. Максим беше лекар кардиолог, светило във Варна, а Самуел — адвокат на местната мафия, една от най-добре организираните банди в България и Володя бързо разбра, че ще се наложи да ползва услугите му. Бенина, все още студентка по връзки с обществеността и мениджмънт, беше красива, податлива на всякакви пороци и именно тя щеше да бъде неговият човек.