— Честито, Йон! — каза той. — Ти стана по-известен и от Лили Иванова.
— Ебавай си майката! — Козела затвори телефона и се върна към мемоарите си.
На девети януари Блинд застреля със снайпер „шнаер“ регионалният шеф на „Юнона“ за „Свети Константин“ — Валентин Тошев. Телевизия М-сат приписа и това убийство на Козела. Същата нощ на разсъмване Коста Македонеца взриви мерцедеса на Боян Палавеев пред бар „Терми“ във Варна. Палавеев, шофьорът и бодигардът му бяха разкъсани на парчета, но и това мокро дело мина за сметка на Козела, въпреки че той спеше непробудно с шест водки в стомаха и два „лексотана“ пред камината на Влад Аберман.
В София паниката обаче беше пълна, Михаил Митев-майора знаеше какво означава тази война, кръгови подстъпи от периферията към центъра. Ако някой, който и да е той, било Козела, както той подхвърли на журналистите и полицията или някой друг избиваше лейтенантите му, той неминуемо щеше да стесни кръга, докато стигне до центъра и го стисне пряко за гушата. Майора не можеше да си позволи такъв лукс и отново свика общо събрание на т.н. „акционери на Юнона“, а всъщност, истинските гангстери на страната.
— Какво става във Варна, пичове? — попита той. — Ние го измислихме тоя Козел, той взе да ни ебава мамата.
В офиса влезе големият Маргин, беше закъснял, но това често му се случваше и не правеше впечатление никому. Когато майора се обърна към него да го изругае, нещо го накара да преглътне упрека си.
— Какво има, Маргин?
— Току-що са освиткали „голямото дърво“ в Сандански. Два куршума в тялото и една контрола в главата.
— По диагонала на страната? — учудено попита майора.
— Да бе, да му ебеш майката — тихо отговори Маргина. — Тоя шибан Козел да няма частна авиация?
Докато траеше съвещанието получиха сведение от Лом. В пристанищната кръчма със снайпер от реката беше застрелян в сърцето Пешо „водният дух“, шефа на „Юнона“ за северозападна България.
— Сами си го вкарахме с тоя Козел — каза мрачно майора. — Ние подхвърлихме тая идея на полицията и я изкльопаха като топъл хляб, ченгетата ни избиват, пичове, а си бършат гъза с Козела. Сбъркахме с журналистите.
— И какво ще правим сега? — попита Попито.
— Обратно купуване на журналистите! Легендата Козел трябва да умре, ченгетата ни избиват, а ние нямаме начин да писнем. Обявете Козела за мъртъв и натопете Бойко Борисов. Ще скива той как се минава на другият бряг. Веднага действайте! Искам още утре вестниците да са пълни с компромати за генерала.
Но беше късно да спре влака, майора беше прав, полицията наистина ги избиваше, но и Козела не бездействаше, по стечение на обстоятелствата този път неговите интереси и държавните съвпадаха.
14.
Трети ден Тодор Токев-Луната се навърташе около „Юнона“, но майора все се назлъндисваше да го приеме. Луната беше бивш висаджия, близък на Нерон Вълка, играеше кик бокс в братя Маркови, и във Варна минаваше за смел, силен, но тъп. „Какъв го дърви тоя глупак тука“ — мислеше майора и трети ден все си намираше претекст да не го приеме. Луната обаче беше изключително упорит, причакваше акционери на холдинга, говореше с персонала и през цялото време напяваше един и същи мотиви. „Майора трябва да ме приеме — фатално е“. Михаил Митев-майора добре познаваше Луната — навремето беше понесъл някой и друг удар от него и ако публично беше простил, то вътрешно нито беше забравил, нито преглътнал унижението. След смъртта на Нерон и Данчо Малков, Луната се завъртя около Илия Павлов и за известно време беше шеф-охрана на „Гранд хотел Варна“. По неясни причини Илийката го изхвърли от системата без да дава обяснения. Един ден просто го отстрани и Луната се превърна в „свободен агент“, както бяха започнали да наричат изхвърлените от структурите мутри. Майора беше чул, че Луната организира бригада грабители — все „свободни агенти“, които действаха предимно в сезона и „удряха“ предимно чужденци. После МВР му удари балтията и той изчезна за известно време, после името му заглъхна и… изведнъж луната пред входа на холдинга, с настойчивата молба да бъде приет не от кой да е, а от него, майора, човека който дърпаше конците и на ъндърграунда, и на полицията. На четвъртата сутрин обаче в офиса му влезе Попето.
— Мишо! — каза Попа. — Луната говори за някакви си петстотин милиона долара, я да вземем да го изслушаме тоя лунатик. Десет процента от информацията му да е вярна пак си заслужава да я опипаме.