— Козел! — каза старото ченге, когато реши че паузата е достатъчна. — Да речем че този масив попадне в ръцете ми, какъв процент отделяш за себе си?!
— Въпрос на договорка, Морис. Аз не съм сам.
— О, да, момче. — Гласът на Сабри прозвуча бодро и разсънено. — Знам част от партньорите ти, да не ги назовавам по телефона, все пак процента?
— Петдесет! — уверено каза Козела.
— Пет! — отговори хладнокръвно Алкалай. — И нито цент повече, за теб и всички участници. И Козел, понеже времето ме гони, искам да ти предам искрените благодарности на някои мои приятели, близки на застреляният египетски президент Амуар Саддат. Добра работа приятелю, пет процента и си добре дошъл гост при нас. Имаш ли да добавиш нещо?
— Не! — унило каза Козела. — Мисля че се разбрахме, Сабри. Вие евреите сте прочути с вашата щедрост.
18.
Попето влезе в офиса на Майора, разгони с ръка присъстващите, отиде до шефа си и му каза на ухото:
— На телефона е Виктор Бут. Обажда се някъде от дебрите на Африка.
— Не може да бъде! — каза искрено шокиран Майора.
— Но е факт — кимна Попето. — Ще приемеш ли разговора?
— Има ли причини да откажем? — попита Майора.
— И да има не се сещам — отговори счетоводителят. — Приеми разговора, шефе. Все пак това е само телефонен разговор.
С вътрешно притеснение Майора вдигна слушалката и каза.
— Да, моля — толкова прегракнало, че сам не позна гласът си.
— Знаете ли с кого говорите, господин Митев? — на руски попита Бут.
— Получих информация, господине — продължи Майора, — но искам да се уверя, че говоря с носителя на това име.
— О, да, Майоре — любезно каза Бут. — Това ще стане по време на разговора ни. Готов ли сте да ме изслушате?
— Нямам друга причина да съм на слушалката, господин Бут. Целият съм в слух.
— Ще започнем отдалече, Майоре. Световните богове са враждебни един към друг и света води религиозна война, разбирате ли ме?
— Не съвсем, господин Бут. Аз съм атеист.
— Аз също, Майоре — развеселен каза Бут, — макар да съм син на православен руснак и мюсюлманка от таджикски произход. Това не ми пречи да взимам участие в религиозни войни, ако се налага.
Майора беше все по-объркан, а целта на това обаждане му се виждаше все по-неясна.
— На чия страна воювате, господин Бут? — попита Майора.
— На печелившата — отговори Бут. Гласът му прозвуча метално. — Съветвам ви и вие да постъпите така. Майоре.
— Страх ме е, че не ви разбирам — след известна пауза каза шефът на „Юнона“.
— Ще ви обясня! Американците нагазиха в Афганистан, в Ирак, поглеждат към Сирия, дървят се на Йемен. Еритрея, Етиопия, Судан и затъват все по-навътре в лайната. Няма достатъчно годни американци да спрат фанатиците на правата вяра, Майоре. Америка не е ваш бизнес, нито мой. Тя е на евреите и франкмасоните! За нас остава фронта на фундаменталния ислям. Сега по-ясен ли съм?
— Разбираемо е, господин Бут — продължи да мънка Майора. — Но все още не виждам ролята си в тази битка.
— Браво, Майоре! — каза Бут. — Бях убеден, че сте умен мъж. Основната ви грижа ще бъде ролята ви в предстоящия спектакъл. Америка ще удуши Европа. Евреите ще осребрят Холокоста за сметка на всички вас, но оскърбения бог няма да изостави своите войни. Аз съм един от тях, не защото съм религиозен, а защо си преследвам интереса. Предлагам ви и вие да постъпите като мен.
След нова пауза Майора попита:
— Можете ли да бъдете по-конкретен, господин Бут?
— Разбира се! — отговори руският таджик. — Предлагам ви да се срещнем след три дни в Кушадасъ. Разговорът ни ще струва между петстотин милиона и милиард и половина долара, Майоре. Ако ми гласувате това доверие, аз ще ви направя най-силния човек в България.
Тези думи жегнаха самочувствието на Майора.
— Аз не съм безпомощен в родината си, господин Бут — каза той.
— О, не — весело каза таджикът. — Ни най-малко, но има по-силен човек от вас, който работи с евреите и е дошъл за главата ви. От него искам да ви предпазя, а това значи и да ви направя партньор на един от войнстващите богове.