— Господине? — попита дамският хищник. — Мога ли да остана петнадесет минути на вашата маса?
Изпил три „Чивас регал“ Самуел отговори:
— Можете да останете петнадесет години, госпожице!
Силиконовата красавица седна, каза.
— Името ми е Станислава, наричат ме Стейси. Загубих си парите, ще изпия един коктейл „Маргарита“ и ще си отида. Благодаря ви, че бяхте така любезен да ме приемете на масата.
— Тома беше цяла реч — каза пияният Самуел. — Може ли да посрещна загубите ви и да поръчам коктейла?
Дамският хищник го погледна директно в очите.
— Срещу какво, господине?
Самуел се ухили пиянски.
— Срещу нищо, честна дума. Може би срещу честта да ви се представя. Аз съм провинциалния варненски адвокат Самуел Аберман. Евреин, мразите ли евреите, госпожице?!
— Що за идиотски въпрос! — ядосано попита Доротея. — Моята баба е еврейка.
— Ишша! — възкликна Самуел. — Госпожице, не мога да ви предложа скрижалите на Мойсей, но оттам нататък в този град, докато аз съм жив, вие проблеми няма да имате! Шалом, Стейси! Келнер, коктейл „Маргарита“ и още едно от моето!
Тази нощ Стейси изпрати смс в МВР. Не й беше ясен размера на контрабандната далавера с кокаин, но че такава предстоеше, нямаше съмнение. Когато Самуел се събуди, Стейси спеше като агнец божий. Бузите й бяха розови, дъхът й свеж и равен, голите й силиконови гърди се тресяха като шест балово вълнение.
20.
Когато съобщението от Марбея пристигна, Димитров повика Петров и Тодоров в хотел „Самоков“ — Боровец и разположи армията си в гората. Един по един партньорите му пристигнаха с охраните си, настаниха се в апартаментите. Чакаха да стане осемнадесет часа — времето на уговорената среща. На мига Димитров влезе в бара и застана на мястото на бармана. Тази вечер той щеше да бъде обслужващия персонал. Минута-две по-късно и партньорите му се появиха. Когато останаха сами, Димитров извади няколко опаковки кокаин, подхвърли ги на бара, скъса опаковката на двадесет годишно „Олд Смъглър“ и каза неопределено:
— Започва се! С бога напред!
— Тури си го бога на кура! — каза Тодоров. — Има два варианта, да мине чисто и да напълним гушите, или както казваше един откачен писател, „ловецо, не забравяй че си прицел“. Какво ще правим с евреите, Косьо?